В Световния ден на кучето: Истинската история на скайтериера Боби в Единбург ( Галерия)

Най-добрият приятел на човека е с него от дълбока древност. Освен сладък домашен любимец, кучето помага в лова, тегли шейни, води незрящи хора, спасява удавници, намира изчезнали хора, търси наркотици и още много други подобни услуги.

Кучетата са винаги до нас – предани, отговорни, загрижени и щастливи. Единственото ви присъствие и добро настроение е достатъчно, за да ги вдигне на крака и радостно да размахат опашка. Те вероятно са единствените същества, които са виждали своя Бог и може би не подозират, че тяхното съществуване толкова често ни помагат да открием себе си.

Кучетата празнуват своя световен ден днес, а празникът произлиза от САЩ и се отбелязва за първи път през 2004 г.

По този повод за днешния празник ще ви разкажем за истинската история на Скайтериерът Боби – една приказка за вярност, лоялност и любов до края. Скайтериерът Боби пази гроба на собственика си цели 14 години. Статуята му се намира в Единбург и е една от най-посещаваните атракции в шотландската столица/ Greyfriars Bobby/. Изключително трогателна, тази истинска история, оживява и във филм, привлича като магнит туристите не само към самия паметник, извисяващ се в центъра на града, но и към гробищата Грейфрайърс, където Боби е погребан.

През 1850 година градинарят Джон Грей пристига в Единбург заедно с жена си и сина си. Не успява да си намери работа и става нощен пазач. За свой другар в дългите нощи взима със себе си териерът Боби. Двамата стават неразделни, кръстосват стръмните кълдъръмени улички в Единбург.

За лош късмет Джон Герй се разболява от туберколоза и на 15 феврури 1858 година умира. Пазачът е погребан в църквата Грейфрайърс. От този ден Боби заживява там и не се отделя от гроба на своя стопанин. Въпреки многобройните опити на градинарят на църковното настоятелство да го изгони, верният питомец се връща и ляга на надгробната плоча на Джон. Историята за преданното куче Боби се разчува из Единбург. Много хора посещават църквата, за да наблюдават четириногия любимец. Боби напускал обичайното си място единствено когато църковна камбана отмервала един часа на обяд.

Тогава кучето тръгвало към местен дърводелец, който го хранел и неизменно се връщало при своя Джон. През 1867 година излиза закон, според който всички кучета в Шотландия трябва да бъдат регистрирани, в противен случай ги чакала смърт. Сър Уилям, който тогава бил кмет на Единбург се смилява над Боби и плаща регистрацията му, купува му и нашийник.