Connect with us

Коментари

В памет на Тодор Кавалджиев: Само аз си тръгвам от „Дондуков“, без да съм се провалил

Публикувана

на

Вицепрезидентът Тодор Кавалджиев, който си отиде от тоя свят беше от тази порода, които сега трудно се раждат. Честен и достоен земеделец.
Публикуваме едно негово интервю пред вестник „Сега“  през 2002 година.

– Г-н вицепрезидент, след няколко дни напускате „Дондуков“ 2. Каква е равносметката?

– Ще оставя на гражданите да преценят моята дейност. Единственото, което ще си позволя да кажа, е, че съм единственият от политиците на т. нар. демократична общност, поела управлението преди 5 години, който слиза от властта, без да е бит, без да се е провалил. Аз съм единственият, който слиза от властта с достойно вдигната глава. През тези 5 години се стараех да създам добра представа за вицепрезидентската институция и да работя за България. Макар че в някои случаи други обираха лаврите.

Ето наскоро чух по някои медии, че срещата на Соломон Паси с либийския ръководител Муамар Кадафи е първата от няколко години. Това не е вярно. Преди 4 месеца се срещнах с Кадафи по време на конференцията на Организацията на африканското единство в Лусака, Замбия. Тази среща беше много полезна и топла. Той искрено съжаляваше за влошените българо-либийски отношения. И беше готов да се направи много, без обаче да се шуми в медиите. Уредих телефонен разговор с президента, което ми беше поставено като задача. За съжаление без мое знание от София направиха изявления, сложиха се в устата ми думи, които не съм изричал. Някои завидяха, че ще обера овациите. Затова, когато пристигнах в България, бях ядосан и не коментирах темата. А разговорът с президента не се състоя, защото те не искаха да се шуми.

Така че винаги съм се старал с поведението си да създавам приятели, да помагам на хората, на България въпреки ограничените правомощия.

– В началото на мандата си, а и след това твърдяхте, че от вицепрезидентската институция няма особен смисъл. И сега ли смятате така?

– Многократно съм отговарял на този въпрос. По-важното е, че тези, които през целия ми мандат говореха колко излишна е вицепрезидентската институция, никога не споменаха, че половината от 240 депутати са излишни. И сега, като гледам по какъв начин се опитват да ги озаптят да седят в залата, за да гласуват, се убеждавам още повече в това. Никой не говори и за четиримата зам.-председатели на парламента, които са съвсем излишни. Малка България има нужда от 120 депутати, от двама зам.-председатели на парламента.

– Казахте, че сте единственият, който си тръгва с вдигната глава. Президентът Стоянов като провалил се политик ли ще напусне „Дондуков“ 2?

––––––

– Не бих го казал така директно, но гражданите показаха най-добре със своя вот. Видяхте как се срина високият му рейтинг, поддържан цели 5 години. Вие преценете какво е това.

––––––

– И защо стана така?

– Най-голямата причина е, че той плати за негативите на управляващата доскоро партия СДС. Другата голяма причина е изборът му за кандидат-вицепрезидент. Уважавам г-жа Нели Куцкова, но хората просто не я приеха. Тя не можеше да прибави нито един нов глас към Петър Стоянов. Президента го провали и обкръжението му, което го величаеше, ласкаеше. Провалихте го и вие, журналистите, и социолозите, които изкуствено му поддържахте рейтинг на върха. Този рейтинг го заблуди, че едва ли не е най-популярната личност на столетието. Нещо, което е нереално.

– Защо Стоянов не ви избра отново за кандидат-вицепрезидент?

Най-голямата причина е, че той плати за негативите на управляващата доскоро партия СДС. Другата голяма причина е изборът му за кандидат-вицепрезидент. Уважавам г-жа Нели Куцкова, но хората просто не я приеха. Тя не можеше да прибави нито един нов глас към Петър Стоянов. Президента го провали и обкръжението му, което го величаеше, ласкаеше. Провалихте го и вие, журналистите, и социолозите, които изкуствено му поддържахте рейтинг на върха. Този рейтинг го заблуди, че едва ли не е най-популярната личност на столетието. Нещо, което е нереално.

– Защо Стоянов не ви избра отново за кандидат-вицепрезидент?

– Питайте него. По-скоро ме питайте защо не бях кандидат за президент, защото имаше такива предложения към мен.

– Питам ви.

– Никога не съм давал повод да се мисли, че ще се кандидатирам. Просто страховете на президента бяха свързани с това, че аз мога да се кандидатирам.

– Защо не го направихте?

– Защото това означава да се раздели вече разделената демократична общност. А аз не действам така.

Всяко мое действие е било в интерес на България и на каузата, на която съм служил винаги. Така беше и с предупрежденията ми към управляващото мнозинство. Критиките ми винаги са били благонамерени, с цел да се коригират навреме, защото в политиката грешките се плащат много скъпо. Предупреждавах ги, за да не се провалят така главоломно.

– Значи сте стискали палци на Стоянов да спечели изборите?

––––––-

– Знаех, че няма да ги спечели. И когато дойде да ми каже, че е избрал ново лице за вицепрезидент, му казах, че няма да спечели изборите. Публично не говорех, мълчах. Но той знае и ако има доблест, нека го признае. Аз му предрекох неуспеха в изборите.

–––––––

– Защо?

– Първо, защото той изключително много залагаше на неговата партия. И то партия, която само преди 3 месеца беше срината до земята. А човек с партия не се избира за президент.

– Но той се яви като независим.

– Хората видяха дали наистина е независим. Такива лъкатушения ту към НДСВ, ту към СДС не издигат авторитет и не дават доверие. Освен това той избра непечеливш кандидат-вицепрезидент. И не на последно място – не отправи сериозни послания към мълчаливото мнозинство от българския народ, което решава съдбата на всички избори. Това са 60% от гражданите. Това са гладните, босите, голите. Трябваше да спечели тези, които стоят в домовете си, които не излизат да гласуват. Към тях трябваше да отправи послания.

– Какво мислите за новата президентска двойка? Притеснява ли ви фактът, че държавният глава е социалист?

– Рано е за оценка. В кампанията си обаче г-н Първанов до голяма степен стигна до тази категория хора, за които аз говоря. Друг е въпросът дали това обещание за социален президент ще бъде изпълнено. Не се притеснявам, че президентът е социалист. Първанов е млад човек и не може да бъде държан отговорен за онези страшни престъпления, които са ставали в миналото.

– През цялото време говорихте за корупцията и корумпираните. В края на мандата си ще кажете ли кои бяха корумпираните?

– Аз съм противник на използването на властта за лично обогатяване, за угояване. По принцип не говоря за падналите от власт. Те си получиха плесницата на изборите. Говорех тогава, когато бяха на власт, когато бяха в еуфория и смятаха, че ще управляват 40 години, а не 4. Тогава им казах, че царят е гол, за да се сетят, че не бива така.

–––––––-

За съжаление, когато говорех за корупция, никой не искаше да помага за разкриването и доказването й. Защото корупцията е трудно доказуемо явление. Но за да кажа еди-кой си е корумпиран, трябваше да имам доказателства. Аз нямах тази власт – да доказвам. Не ми даваха докладите на службите. Получавах сигналите отдолу, писмата от хората. Пращах сигналите при министър-председателя, на главния прокурор, при президента. Президентът ми ги връщаше – да ги съхранявам аз. И дотук стигаше цялата работа.

–––––––

– Значи и сега няма да кажете имена?

– Част от тях лъснаха. Христо Бисеров, Йордан Цонев. Вижте и какво е ставало в Министерството на земеделието.

Това, в което не трябва да се съмнявате, е, че ще продължа да говоря за тези, които са на власт.

– И какво ще кажете за новите управляващи?

– За новите също не мога да кажа нищо хубаво. Ден след като Симеон Сакскобургготски създаде движението, направих изявление, в което предупреждавах, че НДСВ ще спечели изборите, но няма да мине много време и народът ще бъде горчиво излъган и тотално разочарован.

– Сега това ли се случва?

– За съжаление натам отиват нещата. Помните какво говориха, как обещаваха нов морал в политиката. Но кой морален човек веднага след като дойде на власт, ще гледа как да си увеличи заплатата. Вдигнаха си и командировъчните.

– Разочарованието, за което говорите, резултат от свръхочакванията към новото управление ли е?

– Да. Народът очакваше.

––––––––

Но вижте, Симеон Сакскобургготски дойде с моите послания. Тези, които аз в продължение на 5 години отправях. Говорех много за морал в политиката, за вярност към обещанията, за незагърбване интересите на хората. Но не може днес да говориш едно, а утре да правиш съвсем друго. Симеон се намести в тази ниша, в която исках БЗНС да влезе. И това щеше да стане, ако БЗНС имаше лидери с мислене. Вместо това Симеон нахълта и видяхте как за 2 месеца обра народните надежди. Но за разлика от него аз никога не съм давал свръхобещания, които бързо да се изпълнят.

––––––––-

Обещавал съм, че няма да изневеря на хората, че няма да отида от другата страна на барикадата и че ще помагам за решаването на проблемите. Но това е трудна задача. Господ да слезе сега от небето, не може да реши проблемите на България. А Симеон се изсили и сега виждате как правят отстъпление от обещанията си.

– До какво може да доведе това отстъпление?

– Всичко е възможно. Искрено желая да успеят, защото това е успех за България. Но така както действат, не виждам как ще успеят. А не успеят ли, окончателно ще бъдем забравени от Европа и света.

– Значи мислите, че е възможно да не изкарат мандата си?

–––––––

– За Иван Костов казвах, че ще го изкара, защото имаше монолитно мнозинство в парламента. А сега мнозинството е нестабилно – хора, събрани от кол и въже, от артистките, манекенките до Гошо „нашия“. И интересите им са различни и не може да се очаква, че докрая ще останат единно мнозинство. Няма нещо, което да ги обединява. Нямат нито обща идеология, нито обща кауза.

––––––––

– Личността на Симеон Сакскобургготски не е ли вече достатъчна?

– Не може една личност да свърши тази работа. Тя ги обедини, за да спечелят изборите. Беше добре дошла за много службогонци, които станаха депутати. Но сега вече е друго. Все още има нещичко за преразпределяне и тук личният интерес започва да оказва своето влияние, а това, което ги обединяваше, минава на заден план. Освен това станаха много несполучливи кадрови промени.

– За кого говорите?

– Няма да говоря конкретно, но не може да слагаш на ръководни постове случайни хора, провалили се и осмивани политици. С такива хора далеч не се стига. Защото екипът, с който искаш да реализираш дадена програма, е много важен. Той трябва да е чист, достоен и да поставя интересите на България над личните си. А не виждам такова нещо.

– Смятате ли, че е възможно да има предсрочни парламентарни избори?

– Възможно е. Вече съм казвал, че давам около година и половина на този парламент. А виждате как само половин година е минала и нещата се пропукват.

– Кой ще спечели предсрочните избори, ако ги има?

– След поредното голямо разочарование няма да има политическа сила, която да има моралното право да отиде при народа и да се опита да спечели доверието му. Има една малка възможност – ако земеделските формации намерят път към единение. И така в следващия парламент да имат една внушителна група депутати. Но за съжаление „земеделските лидери“ направиха така, че да те е срам да се наречеш земеделец.

– Вярвате ли, че лидерските амбиции най-накрая ще останат на заден план и ще има едно единно БЗНС?

– Повече залагам на единението отдолу, защото хората го искат и нищо не ги дели. А горе лидерите и Господ не може да ги събере на едно място.

– Вече се водят разговори за обединение между различни земеделски лидери.

– Въпреки че подкрепям всеки опит за единение, сериозно се съмнявам в това размърдване, което се получи.

– Защо?

–––––––

– Първо, защото то става в навечерието на излизането ми от президентската институция и сякаш отнякъде се нашепва на тези „лидери“ да бързат, защото вицепрезидентът може да направи някакво чудо и те да останат извън борда. Второ, защото се прави от същите хора, които през последните години бяха именно разколниците в БЗНС. На тези хора никой не вярва и след такива бръмбари никой не тръгва.

–––––––

– Кои са бръмбарите?

– Имам предвид т. нар. обединители. Така че съм за единение отдолу. И моята последна задача, която искам да изпълня, е да направя така, че да се стигне до единение на земеделците. Искам да помогна на този процес, нямам лидерски амбиции. Но за да помогна, трябва да живея в София.

И когато говоря за жилищния си проблем, го правя повече за да предупредя земеделците, които хранят големи надежди към мен. Искам да им кажа, че тази задача може да не мога да я изпълня, тъй като нямам жилище.

– Нали сте казвали, че спестявате от заплатата и командировъчните си?

––––––

– Много хора мислят, че съм спестил. И щях да успея, ако не бях се раздавал така, както го правех през целия си мандат. Давал съм пари и за църквата в моето село, и за деца, които се учат в чужбина, и т. н. Проблемът сега е някъде да се настаня временно. Смятам, че до средата на лятото ще успея да си купя жилище. Търся нещо по-евтино, защото нямам достатъчно пари. Ако реша жилищния въпрос, ще се отдам на тази си последна задача – единението на земеделците.

––––––

– А на следващите избори може ли да ви видим като кандидат-президент?

– Рано е да се каже. Ако помогна на БЗНС, ще се оттегля да си пиша мемоарите. Ако те ме издигнат, вече ще преценявам дали да се съглася или не.

Автор: Йоана Гърдевска

Източник : „СЕГА“-2002 година

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2022
ПВСЧПСН
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930 
Advertisement