За значително нарастване на ухапаните от кърлежи в цялата страна спрямо миналата година предупреждават специалистите. Очаква се още по-голяма вълна от пострадали, особено покрай Черешова задушница (15 юни), тъй като гробищните паркове са едни от местата с най-много кърлежи.
Значителен е броят им и в парковете и междублоковите пространства. Сред причините, които се посочват за това, са характерни биологични процеси, недостатъчни мерки за превенция, както и наличието на немалък брой бездомни кучета, които разнасят кърлежите навсякъде, наред с гризачите и птиците, пише „24 часа“.
Въпреки че май традиционно е един от пиковите месеци за кърлежите, студеното време и валежите в началото на пролетта забавиха появата им. Избуялата растителност, високите треви и храсти, както и влажното и топло време сега обаче създават идеални условия за тях.
“Обикновено още от края на март, началото на април започваме с данните за първи ухапвания и първи случаи на заболявания. Броят на някои от заболяванията все още е нисък, но темпът на нарастване е висок”, обясни пред “24 часа” главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Между 70-80 човека ежедневно носят кърлеж за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести, съобщи директорът му проф. Тодор Кантарджиев. Освен лаймска болест, смучещите кръв паразити са основни преносители на други бактериални инфекции като ерлихиоза, анаплазмоза и марсилска (средиземноморска) треска.
Заразяват се обаче само между 1 и 3% от изследваните ухапани, успокояват медици. Статистика колко общо са станали до момента жертва на напастта от кърлежи обаче няма, тъй като не всеки носи ухапалия го паразит за изследване.
Има забавяне в обществената поръчка за фирма, която да обработи тревните площи в София срещу кърлежи, тъй като договърт с последната е приключил в края на миналата година, признаха от столичната регионална здравна инспекция. Въпреки това пръсканията в 24 от 25-те общините в столицата са започнали навреме – в началото на април.
На един от районните кметове е съставен акт за неизпълнение на предписанията, но от здравната инспекция отказаха да посочат в коя част на столицата е имало проблем.
В София вече е осъществено и второ пръскане, като за момента са обработени парковете и градините. Поетапно пръскания се правят и на междублоковите пространства и градинки в отделните райони. Преди 15 юни ще се минат и всички гробищни паркове.
Действието на препаратите започва още на втория час и е с продължителност 24 часа. Ефективността им е доказана, но не е 100-процентова, тъй като яйцата на кърлежите не се повлияват от отровите.
Резките промени във времето, от една страна, създават добри условия за кърлежите, а от друга, затрудняват пръсканията, тъй като, ако завали дъжд в рамките на няколко часа след обработката, използваните препарати се отмиват и отиват в почвата.
Предвид значителния брой кърлежи тази година прегледът на тялото след всеки досег с трева или излет е задължителен, припомнят специалистите. Обикновено кърлежите търсят тънка кожа по сгъвките, където попадат по-лесно. Традиционно некосените места и сухата растителност трябва да се избягват, но в следващия месец заради кърлежите това е още по-препоръчително. При излет, а и превантивно, да се използват репеленти.
“Кърлеж се вади, като се хваща най-близо до кожата – там, където е хоботчето му, и се дърпа вертикално нагоре. Не трябва да се върти, но ако хоботчето се скъса, трябва да се извади с чиста игла.
Най-добре е да се ползват медицински ръкавици, а след изваждането на кърлежа да се дезинфекцират ръцете, както и мястото, където е бил кърлежът”, съветва проф. Кантарджиев. Препоръчителен метод е да се използва специален инструмент, който може да се купи от аптека, или пък много тънка пинсета.
Обикновено 2-3 дни мястото, където е било ухапването, остава зачервено, което е нормална реакция на организма.
За по-голяма сигурност кърлежът може да се занесе в лабораторията на НЦЗПБ за първоначално изследване дали е преносител на зараза, или не, а минимум 20 дни по-късно е добре да се направи и кръвен тест на ухапания.
“Обикновено ухапванията от кърлежи стават май – юни месец, а проявите на инфекциите, които се пренасят от тях, през август, септември и октомври. Ако се вземе антибиотик веднага след свалянето на кърлежа обаче, хората могат да са спокойни, че са предпазени от инфекция”, обясни проф. Кантарджиев.
