Със 170 гласа „за“ парламентът откри пътя на Скопие към ЕС

Народното събрание постигнато политическо съгласие по текста за решение по казуса с френското предложение за Северна Македония, като проектът на „Демократична България“ събра 170 гласа „за“, срещу 37 „против“ и 21 „въздържал се“.

„За“ гласуваха 59 души от ПП, както и целите групи на ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“, както и двама независими депутати.

„Против“ бяха всички налични 12 депутати от „Възраждане“, 18 от ИТН, 4 от БСП, 1 от „Продължаваме промяната“ и още двама от независимите.

„Въздържал се“ гласуваха 18 души от БСП, двама независими и един член на групата на ПП.

„Добро ли е френското предложение – добро е. Това беше заявено от външния министър и от президента Радев и от експертите по тази тема. Ако не вярвате на експертите и политиците, чуйте какво казват в Скопие за това предложение – това е най-ясната индикация дали предложението защитава българския национален интерес. Ако някой казва, че той не го защитава, да заповяда на митинга на ВМРО в Скопие и да се присъедини към тях“, каза Христо Иванов при представянето на своето предложение за гласуване.

„България не вдига ветото, а подсилва силата на своето вето – оттук нататък ако Северна Македония не изпълнява задълженията си, които е поела не просто към България, а към ЕС, ветото ще е със силата на цялото европейско семейство, което е застанало зад България. Ако не променят конституцията, няма да видят преговори – това става ясно във френското предложение“, каза още Иванов.

Срещу него се изказа Тошко Йорданов от ИТН, който твърди, че МВнР не е давало изрична подкрепа за това предложение и отново обвини поддръжниците му за „национални предатели“.

По думите му – съдържанието на френското предложение не можело да се нарича „най-доброто“, защото досега България е имала „кола без двигател, гуми и фарове, а след това пробутват кола с гуми и фарове, но без двигател“. Йорданов предизвика и преиздента Румен Радев да разсекрети стенограмите от КСНС от януари 2022 г., за да се види „какви неща приказвахте начело с Киро“.

Тома Биков от ГЕРБ обаче постави противоположния въпрос: „Обречени сме да се съобразяваме предимно с реалностите и фактите, а не с желанията. Можем ли да получим по-добро от това? Има ли тук човек, който да каже, че можем? Аз имам основания да смятам, че няма да можем. Ние трябва да направим една стъпка и тя не е много голяма“.

Той посочи, че няколко правителства в България са имали единна цел – да може българите и македонците да са част от „обща цивилизационна и геополитическа зона“.

„Тогава ние ще станем отново един народ. Дали това ще се случи с подписването на някакъв договор, с вкарването на някаква клауза? Аз твърдя, че не. Но след 150 години разделение, две национални катастрофи и една истинска катастрофа за българската идентичност след 1944 г., когато българската държава провежда асимилация на българите в Пиринска Македония – след всички тези трагедии не можем да очакваме, че след 1-2 години или след 30 години ще имаме отношения, каквито трябва да имаме“, каза Биков.

Георги Михайлов (БСП) обяви, че групата няма да подкрепи проекта на Христо Иванов, въпреки че „най-много се доближава“ до позицията на партията. В същото време Михайлов обвини опозицията в това, че е злоупотребявала с темата за РСМ в последните месеци, за да събори правителството.

Той коментира, че проектът се използва от ГЕРБ за „излизане от изолацията“, а не за разрешаване на проблема със Скопие.

Проектът му потвърждава досегашните условия към Северна Македония и дава мандат на правителството да приеме френското предложение, но при изпълнение на 4 условия.

Първото – прецизиране на текста в заключенията на Съвета, за да се гарантира вписването на българите в конституцията на РСМ наравно с другите народи, споменати в нея.

Изисква се и подобряване на предложения проект за преговорна рамка, така че да е ясно, че „нищо в процеса на присъединяване на РСМ в ЕС не може да се тълкува като признание от България за съществуване на „македонски език“.

Парламентът поставя и условие за гаранции, че добросъседството остава „хоризонтален критерий“ в рамките на целия процес на присъединяване, както и включване на референция към двустранните протоколи по чл. 12 от Договора за добросъседтво в преговорната рамка.

Решението ще бъде обявено, докато премиерът Кирил Петков все още е в Брюксел, където тече срещата на лидерите на страните от ЕС. В четвъртък премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски обяви, че нито една институция в страната не приема френското предложение за допустимо и обвини ЕС, че допуска поредна блокада на интеграционния процес заради една държава.

В дневния ред са заложени и промените в Закона за управление на средствата от ЕС, които бяха оставени „на трупчета“, докато депутатите от опозицията проваляха кворума в сряда и четвъртък. Това доведе до критиките на премиера Кирил Петков, че ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ рискуват 2,6 млрд. лв. от Плана за възстановяване.

Точката, която досега се смяташе за повод за кворумните тактики на опозицията, не присъства в дневния ред за петък – избор на нов председател на Народното събрание след предсрочното отстраняване на Никола Минчев.

vlastta.bg