„Проклетата война създаде гигантско множество от инвалиди и държавата беше задължена да им създаде поне малки условия за живот. Но вместо това им дадоха мизерни пенсии и с това ги обрекоха на жалко съществуване. Много от тях се оказаха изхвърлени на улицата и те стигнаха до просия по площадите, пазарите, гарите.
Доведените до отчаяние ветерани се оказаха на дъното и ненужни.
В края на 40 – те години в търсене на по- добър живот Москва се напълни с тези вече никому ненужни военни инвалиди дошли от провинцията. В отчаяние те протестираха пред държавните учреждения, да ги безпокоят и припомнят на властите своите заслуги и да изискват човешко отношение. Това разбира се не се хареса на държавните служители и те умуваха как да се избавят от този проблем.
И ето, лятото на 49 година Москва започна да се готви за юбилея на обожаемият вожд. Столицата чакаше гости от цял свят за това събитие : чистиха, миеха, ремонтираха и само военните инвалиди на патерици, лагерни колички или просто пълзейки разваляха картинката. И за капак организираха митинг пред самият Кремъл!
Това страшно не хареса на вожда на народите и той изрече :
„Да се почисти Москва от „боклука“!“
Властите само това и чакаха и започнаха масов лов на «развалящите вида на столицата » инвалиди. Милицията, вътрешни войски, партийните активисти за броени дни изловиха от улиците, пазарите, гарите и даже от гробищата всички военни инвалиди като бездомни кучета. По този начин пред юбилеят на «скъпият и любим Сталин» се почисти Москва и изхвърлиха на боклука на историята тези обезобразени защитници на тази същата Москва.
Така мъдро и просто решиха този проблем с воините – победители, проливали кръвта си «За Родину! За Сталина!».“
Маршал Иван Степанович КОНЕВ
vlastta.bg
