Connect with us

Водещи новини

Своенравният велик французин

Публикувана

на

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ
Как генерал Шарл де Гол измъкна Франция от бездната
На 18 юни 1940 г. в ефира на Би би си прозвучава глас: „Тази война не засяга само нещастната територия на нашата страна. Изходът от тази война не се решава само с битка за Франция. Това е световна война…“
Гласът е на Шарл де Гол, който призовава французите да продължат борбата. Но Анри Ф. Петен, който току-що е оглавил френското правителство, говори съвсем друго – че не са нужни повече жертви, че е настъпило време да се прекрати борбата.
Французите обаче вярват на Петен, а гласът на Де Гол по английското радио ги дразни. Кой е този човек, избягал в Лондон заедно с англичаните?
След време речта на Де Гол през 1940 г. ще бъде призната не само за национално, но и за световно достояние на историята.
Човекът, произнесъл тази реч, скоро ще се нареди в списъка с най-великите французи.
Възпитанието на Шарл де Гол не му позволява да се примири с липсата на съпротива у французите. Баща му е професор по философия и литература; той възпитава децата си в любов към историята и в несъкрушим патриотизъм. Де Гол-старши е изпитал националното унижение като лейтенант във френско-пруската война през 1871 г. Анри де Гол вярва във великата мисия на Франция; от него Шарл научава историята на родината си. Майка му също изпитва огромна обич към страната си. Четиримата братя и сестрата в семейство Де Гол се гордеят с родината си, тревожат се за съдбата й.
Не е случайно, че Шарл се посвещава на военната професия. През 1912 г. завършва Специалното военно училище в Сен Сир и е разпределен в 33-ти пехотен полк.
В Първата световна война Де Гол се сражава храбро, ранен е три пъти, последното му раняване е във „Верденската касапница“, попада в германски плен, прави шест опита за бягство и се налага германците да го заточат в крепостта Инголщадт; сред пленниците е и Михаил Тухачевский.
Де Гол се оказва свободен през ноември 1918 г. Той попада в новосъздадената Полша, преподава в местно учебно заведение, участва на страната на Варшава в съветско-полската война.
Скоро Де Гол се връща в родината, създава семейство, ражда му се син и се заема с преподавателска и научна работа.
През 30-те години Де Гол вече е известен военен теоретик. Той твърди, че в една нова война решителна роля ще имат танковете и призовава към мащабно реформиране на армията.
В началото на Втората световна война Де Гол е командващ танковите войски в Саар, но има само група леки танкове.
През май 1940 г. му възлагат командването на формиращата се танкова армия и му присвояват званието бригаден генерал. Но е късно – хитлеристите стремително рушат френската отбрана; танковите части на вермахта имат локално превъзходство и навлизат дълбоко в страната. По това време Де Гол е единственият военачалник, който се опитва да организира контраудари във фланговете на настъпващите германци. Скоро Франция се оказва окупирана. На 14 юни германските части навлизат в Париж, Петен оглавява марионетното правителство, което контролира южната част на страната, но е напълно зависимо от Берлин. Част от френските военни нямат намерение да капитулират и решават да се борят за страната си и за цяла Европа.
На 17 юни Де Гол се среща с Чърчил в Лондон, който му дава ефир да призове френските офицери и французите да продължат борбата.
Де Гол създава организацията „Свободна Франция“; стреми се да запази френската независимост и да бъде потенциален член на антихитлеристката коалиция. Започва борба за спечелване на военните сили във френските колонии.
Когато Германия напада Съветския съюз през юни 1941 г., съветското правителство признава „Свободна Франция“ за законен представител на френския народ. Де Гол оценява високо този жест и предлага на Източния фронт да бъдат изпратени френски летци и авиомеханици. Така се слага началото на ескадрилата, а след това на полка „Нормандия – Неман“.
Френско-съветските отношения по времето на войната се оказват най-искрени сред съюзниците. Москва призовава френските комунисти да сътрудничат на Де Гол; техните отряди съставят гръбнака на партизанските сили в окупираната територия.
Съветският съюз се обявява за пълно възстановяване независимостта на Франция. В същото време Великобритания и САЩ напомнят на Де Гол, че не е техен пълноценен съюзник.
През ноември 1942 г. американците десантират в Африка и започват преговори с френското марионетно правителство, заобикаляйки Де Гол.
В началото на 1943 г. „Свободна Франция“ се превръща в „Сражаваща се Франция“; американците имат намерение да отстранят Де Гол и да го заменят с по-прагматичния генерал Анри Жиро.
Най-трудното време за генерала е през юни 1944 г. Генерал Айзенхауер заявява, че след десанта в Нормандия французите трябва да се подчиняват на решенията на „съюзното командване“, а организацията на Де Гол няма място в това разположение на силите. Но упоритият генерал не приема тази постановка.
След срещата с Рузвелт във Вашингтон Де Гол вече е наясно, че Франция може да разчита само на собствените си сили.
През август 1944 г. Де Гол ще бъде посрещнат в Париж и приветстван от десетки хиляди французи.
Като глава на временното правителство на Франция, опирайки се на Сталин, Де Гол успява да издейства от Вашингтон и Лондон запазването на Франция като велика държава.
През 1946 г. безкомпромисният генерал си подава оставката.
През 1958 г. на фона на Алжирските събития Де Гол е призован отново да спасява страната си и заема поста премиер. Той съдейства за приемането на новата Конституция; след това става президент.
Де Гол изважда Франция от структурите на НАТО, организира икономически връзки със Съветския съюз, задейства процеса на примирие с Германия, провъзгласява принципа „Европа – от Антлантика до Урал“.
Десет години генералът строи независима Франция с твърда ръка.
Младежките вълнения през 1968 г. се превръщат в най-голямата криза в следвоенната история на републиката. Но на проведените парламентарни избори партията на Де Гол постига абсолютно мнозинство в Националното събрание.
През 1969 г. на референдум президентът внася проект за реформа, която предвижда децентрализация и промяна на принципите на формиране на Сената; но реформата не получава поддръжка и Де Гол си подава оставката, този път завинаги.
Генералът умира на 9 ноември 1970 г., ненавършил 80 години.
Цял живот той посвещава на Франция и си заминава, когато разбира, че повече не й е нужен.
Андрей Сидорчик
Превод: „Распер“

Facebook Comments
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2020
ПВСЧПСН
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30 
Advertisement