Свети Трифон – покровител на лозарите

Денят на християнския мъченик Трифон е един от най-тачените в българската традиция както по нов (1 февруари).

Житието на св. мъченик Трифон разказва, че той е роден в началото на III век в малоазийската област Фригия, по това време част от Римската империя. Възпитаван от родителите си в християнската вяра Трифон още от юношеска възраст се отличавал със своята мъдрост и благочестие. Затова Бог му дал дарбата да лекува с молитва болните. Така излекувал и дъщерята на риския император Гордиан. Благодарение на Трифон владетелят станал още по-благосклонен към християните. Но при възкачването на новия император – Деций Траян, за християните настъпили тежки дни – той искал да унищожи християнството. Така заловили и Трифон. Когато го изправили на съд пред управителя на Източните области – Аквилин – той го попитал каква е съдбата му. Трифон отговорил: „Съдба за християните няма – всичко, което се случи, вярваме, че е по Божий промисъл, а не по движението на звездите!“ Младежът бил призован да се отрече от вярата си и да принесе жертва на езическите божества, но напразно. Управителят подложил Трифон на дълги изтезания. Но отново безуспешно. Накрая го осъдил да бъде обезглавен. Но когато го извели на мястото за екзекуция, Трифон се обърнал на изток и благодарил на Бог, че го удостоява с мъченически венец. Така издъхнал без палачите да се докоснат до него. В българската традиция светецът е почитан като покровител на лозарите, както и на вегетацията. Затова на неговия празник се извършва първото за годината подрязване на лозята – наричано диалектно зарязване или заройване, което винаги е съпроводено с обреди и веселие. Затова денят му е известен като Трифоновден, но основно като Трифон Зарезан или Трифон Зарезой – не случайно това е отразено и в православната иконография, която изобразява светеца да държи в едната си ръка косер (лозарския нож за подрязване на лозите). Денят на св. Трифон е почитан и като патронен празник на лозарския, винарския и бъчварския еснаф. Празникът е основно мъжки. В районите, където лозарството не е развито, на този празник се извършва т.нар. трифоносване.

ПОДРЯЗВАНЕТО НА ЛОЗЯТА

Сутринта на празника всички лозари отиват на църква. Там по традиция, след светата литургия свещеникът извършва водосвет – осветената вода наричат трифунска. От нея взимат всички лозари, след което пеша, с коне или каруци тръгват към лозята си – образува се шумно шествие с песни и свирни. Освен трифунската вода, всеки носи със себе си пита, печена/варена кокошка или наденици и вино.

Преди да започнат зарязването, мъжете се обръщат на изток, прекръстват се и отрязват три пръчки от три лози – по една в двата края и в средата на лозето. Отрязаното място преливат с вино, а някъде посипват и пепел. След това с трифонската вода поръсват цялото лозе, като молят Господ да изпрати своята благословия над него и то да роди много грозде. Ако лозята подрязват няколко души, между тях се разиграва следният диалог. Единия пита: „Трифоне, къде си?“, а другият му отговаря: „Под лозята, не се виждам от грозде!“. „Догодина хич да не се виждаш от грозде!“ – пожелава първият. Ако лозята на селището са компактни, свещеникът може да отслужи водосвета на място и сам да благослови с трифунската вода насажденията и лозарите.

От отрязаните лозови пръчки всеки си свива венец и го слага на калпака си, а останалите пръчки потапят в съдовете с вино. Лозовият венец после отнасят вкъщи и го слагат пред домашната икона.

След приключване на обредното зарязване мъжете си устройват трапеза на лозята с донесената от тях храна, съпроводена от музика, песни и хора. След това развеселени всички се прибират и съпругите им нямат право да ги корят и гълчат, ако са се почерпили повечко.

В Северна България на Трифон Зарезан е разпространен обичаят да се избира цар на лозята. Обикновено това става на лозето, като за цар избират лозар, който имотен и добър стопанин, грижливо отглежда лозята си и е късметлия. Царят на лозята първи зарязва лозите и благославя за добра реколта. Ако по време на неговото царуване или трифунуване лозята дадат много грозде, на следващия Трифоновден отново го избират за цар на лозята. След като приключи празничната трапеза, мъжете качват на раменете си или на колесар царя на лозята, окичен с корона от лозови пръчки. Така идват в селището и с него обикалят всички домове. Навсякъде домакините изнасят вино в големи съдове, черпят царя и мъжете, които го съпровождат, а с отстатъка поливат царя, за да има плодородие по лозята и пълни бъчви. Празникът приключва с гощавка за мъжете в дома на царя.

ТРИФОНОСВАНЕ

В районите, чийто природни особености не позволяват отглеждането на лозя, в деня на св. Трифон се извършва т.нар. трифоносване. Рано сутринта стопанката взима брадва и с нея символично удря по стълб от къщата или стопанските сгради, като казва: „Чуваш ли ме, Трифоне?“ Някой от семейството й отговаря: „Не те чувам от мляко, от масло, от сирене…“ – по този начин се изрича благословия в дома да има изобилие от млечни и месни храни, а домашните животни да са здрави. Трифоносване се извършва и на овошки, които не раждат – с брадва стопанинът или някое от синовете заплашват дървото: „Ще раждаш ли, или ще те отсека!“, а стопанката ги възпира: „Не го сечи, тази година ще роди!“. На ритуално отсичане се подлагат също бездетни мъже, като символично към тях замахват три пъти с бръснач, или бездетни жени – които са „заплашвани“ с мотовилка. При всички варианти на трифоносването ритуалният диалог се повтаря три пъти и се вярва, че заплашените по този начин хора или дървета през настоящата година ще родят.

В Северна и Западна България първите три дни от февруари са наричани по името на празнувания св. Трифон – Трифонци или Трифунци. Според народните поверия в тези дни вълците беснуват, т.е. разможават се, затова са наричани вълчи празници. За да предпазят мъжете и стадата от нападение на вълци в тези дни жените не предат, не плетат, не тъкат, дори не пипат ножица – „за да не се отварят устите на вълците“ . Със същата цел раздават и специално приготвени пити, от които слагат в кърмата на овцете и добитъка, за да не ги ядат вълци.

В Ловешко на трите Трифонци гадаят каква реколта ще има през годината – ако на първия Трифонец е слънчево, това означава, че ще има добра реколта от ранната царевица; ако на втория Трифонец вали сняг – ще се роят пчелите и ще има много мед; хубавото време на третия Трифонец предвещава добра реколта от късната царевица.

vlastta.bg