Дарът на Светия Синод за Папа Франциск беше картина изобразяваща храм-паметника
„Александър Невски“. Смущаващ дар. Светият Синод на БПЦ смята, че в този момент това
изображение е най-достойният символ пред християнския свят за православна България.
Храмът-паметник е издигнат в първите десетилетия след Освобождението като знак на
благодарност за Руско-турската война от 1877-78 г., дала началото на възстановяването на
българската държава. Достоен знак, издигнат от благодарен народ!
От тогава са минали сто и четиресет години. През тях България е водила пет войни за защита
на своята държавност, стотици хиляди са загиналите. Държавата ни е преминала през възходи
и падение.
Ние сме многовековна държава. Видели сме добро и лошо…
Никому не сме вечен враг, никому не сме вечно задължени. Светият Синод със своя дар твърди
обратното – сякаш без да разбира, че когато правиш „освободителната война“ актуална, ти
правиш и „турското робство“ актуално, иначе кой от какво освобождава! Ако за старците от
Синода Русия, наследницата на Руската империя, е вечната освободителка, то значи, че те
прогласяват Турция, наследницата на Османската империя, за прокълната поробителка.
Старците пренебрегват мярата и времето.
Не мога да кажа нищо за качествата на подарената картина. То не може да бъде преценено от
препускаща репортажна камера. Дано е велика картина!…
Използвам повода, да кажа – БПЦ се нуждае от нова патриаршеска катедрала. Катедралатапаметник е паметник, а като храм е нищо по-различно от всяка друга черква.
И пак по този повод – естественият национален празник на България е 16 април – денят на
приемането от представители на целия народ в Княжеството на Търновската конституция
(1879). Приема са Книгата! Това е началото на новата българска държава – утвърждават се
нормите, по които тя ще се въздигне. Всички други възможни и с право ценени дати съдържат в
себе си делене на единната гражданска нация.
