Ханс Кристиан Андерсен е казал: „Където думите се провалят, говори музиката“. Tова важи с пълна сила за концерта на Стинг в София. Изпълненията му бяха повече от песни, те бяха разказ, побрал целия му живот, предаде Дир.бг.
Тази година 1 юни се оказа не само празник на децата, но и на всички меломани, дошли от близо и далеч, за да станат част от турнето „My songs“ и да чуят историята на 17-кратния носител на наградата „Грами“. История по ноти, събирана в продължение на почти 68 години и оживяла чрез един от най-отличителните мъжки гласове, които нашият свят познава. Стинг е от онзи ранг артисти, притежаващи изключителна притегателна мощ и умението да приковават вниманието на всички, единствено чрез своя тембър. Не са му необходими допълнителни визуални ефекти и всякакви други шоу похвати, за да изпълни сцената и да задържи погледа на публиката, застинал върху себе си.
В събота вечерта опашката пред Арена Армеец за малко щеше да се окаже сериозно препятствие за шофьорите по бул. „Асен Йорданов“. Залата беше преизпълнена и човек трудно можеше да намери повече от педя свободно пространство. Из множеството се носеха няколко различни езика, обединени единствено от насищащия ги трепет, с който очакваха появата на британската суперзвезда. С всяка изминала минута нетърпението из редиците нарастваше и ставаше все по-осезаемо.
Първа на сцената се качи младата певица Chinchilla, чийто дебют бе наскоро в Обединеното кралство. Въпреки че едва тази година направи първите си крачки в музикалния бизнес, нестандартното ѝ звучене успя да предизвика интереса на присъстващите. Изпълнените от нея песни, сред които и „Elements“ – донесла ѝ световна популярност, не могат да бъдат поставени в определена рамка, защото прескачат между различни жанрове, пречупвайки разделящите ги бариери. Дейзи Бертеншоу, както е истинското ѝ име, криещо се зад артистичния псевдоним, спокойно може да се нарече представител на новото поколение творци. Макар да е черпила вдъхновение от икони като Джанис Джоплин, Арета Франклин и Бионсе, тя е изградила собствена експресивност, умело преплетена в музиката ѝ. През цялото време гласът ѝ с лекота се разхождаше по нотната стълбица, разкриващ нови височини от големия ѝ диапазон. Участието ѝ бе повече от силно и допълнително разгорещи атмосферата в залата, която щеше да остави сградата без покрив в мига, когато под светлините на прожекторите застана самият Стинг.
В онзи момент еуфорията на хората беше несравнима. Фактът, че един-единствен човек развълнува хиляди, накара ги да викат и аплодират, сам по себе си причини фрисон. И тези тръпки продължиха, дори се умножиха, когато той запя.
Репертоарът на изпълнителя се състоеше от песните, изграждащи последния му едноименен албум „My songs“, включващ най-големите му и емблематични хитове, поднесени в подобрени аранжименти. По този начин той вдъхна повторен и различен живот на своите сингли, с което зарадва феновете си, наслаждаващи се на неповторимата симбиоза между старото и новото.
В продължение на час и половина цялата кариера на британската легенда се изливаше от сцената, от нейното начало досега, година след година, запечатани в мелодии. Звучаха любимите на всички „Brand New Day“, „Fields of Gold“, „Englishman in New York“, „Every Breath You Take“ и много други, провокиращи бурните ръкопляскания на публиката, която през цялото време пееше заедно със Стинг. Най-силни емоции и вълни от викове, обаче, причиниха „Shape of My Heart“ и „Desert Rose“. Реакциите, още в началните акорди, които излизаха от китарата изпод пръстите му, накараха земята да се тресе. Хиляди вдигнати във въздуха ръце, подскоци на място, писъци, прегръдки от радост и протегнати до болка напред длани, държащи записващи устройства, са само една малка част от резултата на музикалното изкуство, случило се вечерта на 1-ви юни.
Стинг и 7-членната му група не оставиха зрителите и за секунда да си спомнят неудобството от продължителното стоене в определена поза. Очите и ушите на всички бяха изпълнени, но най-важното е, че и сърцата им преливаха. И биеха като едно, в унисон с думите от текстовете на вечните хитове. Дори и да се беше изморил, певецът с нищо не го показа. Не направи нито една пауза за почивка, между изпълненията си. Също будещо възхищение бе, че гласът му звучеше като студиен запис, въпреки че пееше на живо. Това за сетен път разкри големия му талант, който с годините не се е похабил, а единствено се е затвърдил.
Трудно беше на множеството да се раздели със своя любимец, проличало в трите пъти, в които го изкараха на бис. Но като всяко хубаво нещо и този концерт имаше край. За Стинг това беше шесто идване в България. Първото се състоя през 1996 г. в столицата, а миналата година Античният театър в Пловдив не успя да побере всички желаещи да го видят и чуят. Турнето „My Songs“ започна преди броени дни, като стартът беше даден в Париж. София е втората му спирка. След като мине през големите градове на Европа, музикалната обиколка ще приключи в Таос, щата Ню Мексико.
