Connect with us

България

Смъртта на преференциите

Публикувана

на

При поредното прекрояване на  Изборния кодекс, с гласовете на ГЕРБ, ДПС и“ Воля“ на практика беше анулирана възможността избирателите да посочват кой точно искат да ги представлява. От сега нататък, за да бъде пренаредена дадена листа, съответният кандидат трябва да е получил поне толкова преференции, колкото гласове са нужни за реализация на един мандат.

С това бе нанесен тежък удар върху и без това малката възможност гражданите да селектират политическия елит.

Не че и досега преференциите не бяха зле функциониращ механизъм.

Феноменът 15-15 изпрати един кандидат от листите на БСП, за когото се е мислело, че няма шансове да бъде избран в Европейския парламент, където той наскоро демонстрира особена ретроградност! Но този проблем лсно може да бъде коригиран, като отпадне поставянето на номера пред партиите.

Има други по-значими проблеми свързани с преференциите и те трябва да бъдат решени с повече изобретателност.

Преди всичко, за да работи преференцията тя трябва да е задължителна, а кандидатите да са равнопоставени на листата.

Преференциалното гласуване ще отразява волята на избирателите само ако листите са къси.

Ако избирателите трябва да посочат един от 20-30, а и повече кандидати, подреждането ще бъде доста случайно. Съвсем друго ще е ако трябва да избира един от 5-6 кандидати.

На изборите за Европейски парламент, където с национални листи биват избирани 17 евродепутати, равнопоставеността на кандидатите в листата би била най-проблематична.

Но на парламентарни избори нещата не стоят така – стига да се откажем от порочната практика избирателните райони в повечето случаи да съвпадат с административните области, което прави едни от тях големи – с дълги листи, а други малки – с къси листи. (Днес кандидати получили по-голям процент в някоя „къса листа“ може да не влязат в парламента, докато други техни съпартийци в по-големи избирателни райони ще попаднат в парламента, макар и с по-малък процентен резултат)

За да проработи преференцията, страната трябва да бъде разделена на 60 четири-мандатни избирателни района. (Няма да е лесно, но е възможно). На всяка партия или коалиция би трябвало да се позволи да номинира не повече от шест кандидати в съответния избирателен район. В такъв случай имената им ще могат да бъдат изписани равнопоставено – по азбучен ред, или след жребий на интегралната бюлетина, без номера. За да бъде зачетен неговия вот, всеки избирател ще трябва да посочи за кой точно кандидат дава гласа си. Особено при машинно гласуване тази практика би била лесна за прилагане. След като се изчисли колко народни представителя получава дадената партия, или коалиция в съответния район (а те обикновено ще са един, много рядко двама) според получените преференции ще се определи кои стават депутати. При общинските избори, за да проработи реално преференцията, общините също ще трябва да бъдат разделени на избирателни райони, като в нито един не се избират повече от 4-5 съветници. Но така ще се скъси значително връзката между избирателите и техните избранници.

Сигурно могат да се изброят безброй аргументи, как при такава система биха могли да се извършат злоупотреби. Но е важно да вземем политическо решение, за това дали очакваме някой някъде да организира политически субекти и проекти, които някак да се сдобият с ресурс и възможност да налагат вътрешна дисциплина, а ние просто да можем да посочваме кой екип да ни управлява. Или вярваме, че партиите трябва да са по-скоро клубове от съмишленици и ние като избиратели да селектираме политиците, които искаме да ни представляват.

Това ще определи в каква демокрация ще живеем!

Първият модел до голяма степен превръща политическата система в сблъсък между различни олигархични кръгове. Вторият модел, въпреки очевидните рискове, може да позволи на гражданството да извършва селекция на политически елит.

Макар от БСП „тарикатски“ да гласуваха против убиването на преференцията, това, което се случи вчера обслужва най-вече техните интереси. ГЕРБ, направиха стратегическа грешка като приеха предложението на ДПС, защото допълнително отчуждиха избирателите на традиционната десница, а без подкрепата на тези избиратели и на евентуалните техни представители, управлението на ГЕРБ рано, или късно ще стане невъзможно.

Можем само да съжаляваме, че планът предложен преди няколко месеца от лидера на БЗНС Николай Ненчев за провеждане на предварителни избори, в които да могат да се състезават кандидати издигнати от всички партии от демократичната общност не беше приет. Победи мисленето: „Ние имаме някакъв ресурс, вие нямате, значи ние трябва да определяме правилата, а вие да ги приемате„. Това е напълно несъвместимо „духа на преференциалното гласуване“ и с истинските демократични ценности. То не позволи създаването на така нужния единен демократичен субект. След убийството на преференциите създаването на такъв ще стане още по-трудно.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни