След изтребителите, идват ли новите бронирани машини за армията

На теория българската армия би трябвало да има поне една механизирана бригада с висока степен на бойна готовност, която е способна бързо да се присъедини към 30-хилядните натовски Сили за отговор (NRF) в случай на внезапна военна криза. Обществена тайна обаче е, че това едва ли ще се случи на практика.

Причината – въпреки че на хартия има поне шест батальонни бойни групи, които са сертифицирани по стандартите на алианса, армията ни не разполага с достатъчно изправно въоръжение и бойна техника за тях. Всички те няма как да участват в реална мисия по едно и също време, защото тренират с едно и също оборудване на ротационен принцип. На практика армейското ръководство би могло да мобилизира за реална операция една, в най-добрия две от тях, ако колективната система за отбрана по линия на член 5 на НАТО бъде активирана в отговор на ескалиращо напрежение.

Велик ли е нашият войник

След около половин година обаче има реален шанс трагичното състояние на сухопътните войски да започне да се подобрява. Във вторник Министерството на отбраната най-накрая официално даде старт на третия мегапроект за модернизация на въоръжените сили – програмата за закупуване на модерни натовски бронирани машини на стойност до 1.464 млрд. лв. с ДДС. По наша информация има шанс той дори да изпревари поръчката за закупуване на два модулни патрулни кораба за бойния флот, която изненадващо бе върната от военния министър Красимир Каракачанов на фирмите участнички с цел „поевтиняване на офертите“.

След месеци задкулисни дискусии и интриги военното ведомство изпрати искания за обвързващи оферти (RFP) до четирите фирми, които неофициално се спрягаха за фаворити при доставката на бронирани машини. Това са ARTEC (Германия), Patria (Финландия), NEXTER Group (Франция) и General Dynamics Land System – MOWAG (Швейцария). По неофициална информация на „Капитал“ шортлистата е провокирала гнева на някои от компаниите, до които е изпратено необвързващо искане за информация, но в крайна сметка не са поканени. В тази група например попада турската OTOKAR (за която се твърди, че е дала най-евтина оферта) и американската Textron, която работи в България от години, но не разполага с бойни машини със задвижване 8х8, каквото е изричното изискване в настоящия проект. От военното министерство обаче неофициално се застраховаха, че вината за това не е тяхна – решението за „късия списък“ е било ясно от месеци насам и е било взето на политическо ниво в Министерски съвет.

Срещу баснословната сума от близо милиард и половина лева пехотата ни трябва да получи 90 бойни и 60 спомагателни машини, с които да оборудва изцяло една механизирана бригада, съответно три батальонни бойни групи. Така в рамките на първите две години от изпълнението на проекта войската би трябвало да получи първите 30 бройки от натовските бронетранспортьори и съответно да изпълни съюзническите си ангажименти в Северноатлантическия алианс поне на базово ниво. Което е правилно от стратегическа гледна точка, тъй като пехотата в най-голяма степен участва в реални коалиционни операции зад граница.

Мечти и реалност

Схемата с разсроченото плащане обаче крие риск за пълното изпълнението на проекта, тъй като финансирането рязко може да пресъхне при евентуална промяна на политическата конюнктура. Вероятно затова военните са концентрирали доставката на най-важната бойна техника в първите години на проекта

В интерес на истината през последните 2-3 години сухопътните войски прогресивно снижаваха изискванията си към модернизационния проект. Първоначалната идея беше армията да закупи 238 машини – 100 бойни и 138 спомагателни. Явно обаче сметките при този вариант са били непоносимо високи. Впоследствие, за да се вместят в ориентировъчния бюджет, военните първо орязаха поддържащата техника с 38 бройки, а после преминаха към сегашната формула за 90 + 60 машини. Така едва сега, 15 години след влизането ни в НАТО и след като поукроти мащабите и амбициите си, пехотата е на път най-накрая да получи модерно западно въоръжение, което да не е просто символична съюзническа помощ като джиповете „Хъмър“ и леките бронетранспортьори „Гардиън“.

Всичко това ще се случи при оптимистичния сценарий, в случай че военното министерство успее да спази сроковете, които само си е поставило. На първия етап участниците в надпреварата трябва да депозират своите предложения до 31 октомври тази година. На практика обаче някои от тях могат да поискат отсрочка и така да проточат процедурата. Освен това, за разлика от проекта за новите изтребители, тук военното министерство преговаря не с чужди държави, а директно с частни фирми, което теоретично отваря вратата за евентуални съдебни обжалвания. След като всички оферти бъдат подадени, междуведомствена комисия ще започне да ги оценява, като крайният срок за работата й е 20 декември. Така в най-добрия случай договорът с избрания изпълнител може да бъде сключен най-рано в началото на 2020 г., когато военното министерство отново ще има някакъв неизразходван бюджет за инвестиционни цели (тъй като сегашният бе напълно изхарчен покрай предплащането на F-16).

Също така шоковите (пре)разходи за нови изтребители ще принудят военното министерство да търси на всяка цена разсрочено плащане за бронираните машини. Според гласувания от парламента проект за инвестиционен разход превеждането на цялата сума трябва да бъде разбито в рамките на 12 години, а доставката на техниката – през първите 8 от тях. Годишните вноски варират между 100 и 180 млн. лв., като в първата част на проекта са по-ниски. През този период трябва да се доставят приоритетно бойни машини, а след 5-ата година – повечето поддържащи. Схемата с разсроченото плащане обаче крие риск за пълното изпълнението на проекта, тъй като финансирането рязко може да пресъхне при евентуална промяна на политическата конюнктура. Вероятно затова военните са концентрирали доставката на най-важната бойна техника в първите години на проекта. Също така, за разлика от проекта за флота, където няма как да се достави недостроен кораб, в този случай военните могат да получат само част от бронираните машини, ако парите бъдат редуцирани.

Дяволът в детайлите

По-интересното в проекта за Сухопътни войски е, че за разлика от закупуването на новите изтребители, където играчът практически е само един (гигантът Lockheed Martin), тук има широко поле за изява на много по-нишови отбранителни фирми отвъд гореспоменатите четири поканени. На практика участниците в надпреварата са по-скоро системни интегратори – те осигуряват платформата, върху която се надграждат най-различно оборудване и оръжейни системи – задвижване, бронировка, куполи, оръдия, ракетни системи, оптика, сензори, хардуер и софтуер за управление на огъня и какво ли още не. В зависимост от конкретните изисквания, записани в RFP-то, един или друг оръжеен подизпълнител може да бъде облагодетелстван или да отпадне от надпреварата.

Така например през последните месеци най-голяма публична активност имат не толкова гореспоменатите четири фирми, а производителите на куполи за бойните машини. Желание да участват почти едновременно демонстрираха белгийската компания John Cockerill (бивша CMI), норвежката Kongsberg, израелските Elbit Systems и Rafael, като последната предложи не само куполи, но и противотанкови ракети. За тяхно съжаление обаче, по информация на „Капитал“, военните са оставили закупуването на ракетите за по-късен етап, тъй като те сериозно биха оскъпили проекта. Всяка от споменатите фирми има различни плюсове и минуси и специфичните разпоредби в RfP-то могат пряко да ги засегнат. Така например Kongsberg произвеждат само роботизирани куполи, каквито са последните тенденции в сферата на бронираните машини, и ако българските военни изрично поискат куполи с екипаж, това би изхвърлило норвежците от играта. John Cockerill пък използват технология, която позволява бърза смяна на оръдието и това щеше да ги облагодетелства, ако армията ни беше поискала комбинирано да използва боеприпаси по натовски и „съветски“ стандарт. В крайна сметка обаче по информация на „Капитал“ бронираните машини задължително ще трябва да са с 30-милиметрови „западни“ оръдия, така че този бонус на белгийците по-скоро няма да играе решаваща роля.

Всичко, описано дотук, превръща проекта за сухопътни войски в гордиев възел, където се преплитат много разнопосочни интереси. Затова и разпоредбите на искането за оферта би трябвало да се четат изключително внимателно, а също и от хора извън отбранителното ведомство. Което обаче едва ли ще стане на практика, тъй като документацията по проекта традиционно е засекретена…