Осъденият на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека „Соло“ Илиян Тодоров е задържан в Узбекистан, съобщи БНР. Източници на „Сега“ в МВР потвърдиха информацията. Говорителят на главния прокурор Сийка Милева потвърди за ареста, съобщи БГНЕС. Българските власти са уведомени за задържането нa Тодоров на 4 март.
Тодоров е арестуван на летището в столицата Ташкент при опит да излети за Истанбул. Той е бил спрян заради съмнения за фалшив паспорт, разказва БНР.
След експертна оценка на снимки от Националния институт по криминалистика към МВР е потвърдено, че става дума именно за изчезналия преди повече от 12 години мъж, осъден за двойното убийство пред столичната дискотека.
Предстои да бъдат изпратени документи за екстрадиция.
Илиян Тодоров беше окончателно осъден в края на 2013 г. на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека „Соло“. През декември 2011 г. на първа инстанция Тодоров беше оправдан. Председател на съдебния състав беше Румяна Ченалова, а вторият съдия в състава подписа присъдата с особено мнение. Тодоров изчезна, след като на 4 декември 2013 г. на втора инстанция Софийският апелативен съд отмени присъдата на градските магистрати и го призна за виновен за жестокото двойно убийство. Апелативният съд критикува изцяло начина на възприемане и обсъждане на доказателствата. Върховният касационен съд потвърди доживотното наказание и така, на 11 декември 2013 г. Тодоров беше обявен за издирване.
Междувременно родителите на Тодоров осъдиха държавата за незаконно подслушване. Причината е, че в началото на издирването му семейството му е било подслушвано, макар че този способ не може да се прилага за издирване на лице с влязла в сила присъда.
13 години по рано
Когато през 2009 г. Илиян Тодоров се предаде в полицията, много хора бяха убедени, че той е извършителят. Защото бе променил външния си вид – появи се с боядисана коса и за мнозина това бе знак, че се е опитвал да се укрие, т.е. гузен и виновен е. Тодоров бе обвинен за убийствата на Кирил Въжаров и Васил Александров и в опит за убийство на Кирил Димитров. Това бе трагичната развръзка от пиянски скандал на улицата между компанията на убитите и тази на Тодоров. Преди това младежите се бяха веселили в дискотека „Соло“, намираща се на метри от съдебната палата в столицата, откъдето дойде и името на шумния процес.
В хода на делото стана ясно, че във фаталната нощ Тодоров е бил единственият, който е носел нож, но успял да го прекара през охраната на клуба, като го дал на момиче. Оръжието така и не бе открито. Прокуратурата твърдеше, че Тодоров е споделил за извършеното убийство пред таксиметровия шофьор, с чиято кола избягал от мястото на инцидента. Въпросният свидетел твърдеше, че е чул „на тия тримата им е… майката“, както и „май наръгах един“. Като доказателство за вината на Тодоров прокуратурата сочеше и скайп разговор между него и свидетелката Сирет Пуук, естонка, която му гостува, в който обвиняемият й внушава да не се обажда в полицията, казва й, че всичко е наред и я убеждава, че не е използвал ножа си.
Румяна Ченалова, която оправда Тодоров на първа инстанция записа в мотивите си, че няма достатъчно преки доказателства за вината му, а само косвени. Оправдателната присъда бе подписана с особено мнение от младши съдия Мария Дончева, която бе сигурна във вината на Тодоров. За разлика от Ченалова обаче тя в нито един момент не пожела да говори пред медиите.
Апелативните съдии категорично приемаха, че единственият, който е носил нож, е Тодоров. Освен това се цитират показанията на свидетелката Пуук, която разказва, че го е видяла да държи оръжието с острие, насочено към земята. „Следващ факт, подкрепящ авторството от страна на подсъдимия на извършеното престъпление, е панически бързото му оттегляне от инцидента и качването му в таксиметровия автомобил“, пишат апелативните съдии Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова.
Освен това категорично се установява, че върху бялата риза на Тодоров, с която е бил облечен по време на инцидента, е открито малко петно от кръвта на Александров. Според апелативните съдии това доказва, че обвиняемият със сигурност е бил в близост с жертвата. Този факт се тълкуваше от адвокатите на Тодоров доста по-различно. Те твърдяха, че при подобна смъртоносна рана, нанесена на Александров, би трябвало да има много по-голямо количество кръв върху извършителя, а не само малко петно. Тези аргументи обаче не се приемат от втората инстанция.
Апелативният съд, чиято присъда бе потвърдена и от върховния, описа аргументите си за доживотното наказание в 12 пункта:
1. Категорично бяха установени членовете на двете компании – на пострадалите и на подсъдимия.
2. Дадено бе подробно описание на външен вид и облекло на лицата от двете компании, като безспорно се доказа, че единственото лице, облечено в бяла риза, е бил подсъдимият.
3. Установи се местоположението на подсъдимия по време на сбиването – отзад и встрани на биещите се.
4. Единствено подсъдимият е носил нож в нощта на деянието.
5. Свидетелката П. е видяла подсъдимия да държи нож в ръката си с отворено острие в разгара на сблъсъка.
6. Подсъдимият първи и по най-бързия начин е напуснал местопрестъплението, а когато се явил в полицията (два дни по-късно), е бил с променен външен вид – късо подстригана и изрусена коса.
7. Съдържанието на проведения разговор по скайп между свидетелката П. и подсъдимия.
8. Петното кръв, намерено върху бялата риза на подсъдимия, принадлежи на пострадалия А., доказано чрез експертиза.
9. Показанията и разпознаването на таксиметровия шофьор, возил през нощта подсъдимия от местопрестъплението до дома му.
10. Заключението на комплексната съдебномедицинска и трасологична експертиза, установяваща, че нараняванията на тримата пострадали са причинени с нож, характеристиките на който са сходни с тези на нож №2, и че нараняванията на тримата пострадали имат изключително сходни белези, които създават впечатление и за бърза последователност на нанасяне на уврежданията.
11. Съвпадение на характеристиките на носеното и извадено от подсъдимия оръжие и тези на оръжието, причинило всяко от нараняванията на тримата пострадали, както и прорезите по дрехите им.
12.Изключително краткото време, за което се е развил целият конфликт – около минута, минута и половина.
vlastta.bg
