Първото слово: Отче, прости им, понеже не знаят, що правят [1]. С тези думи Господ първо е показал милостта си към Своите убийци, чиято злоба не стихнала дори по време на кръстните Му мъки. И второ, провъзгласил от върха на Голгота една известна, но често забравяна истина, а именно – че злодейците никога не знаят какво вършат. Убивайки праведника, те всъщност убиват себе си, а праведника прославят. Погазвайки Божия закон, те не виждат воденичния камък, който невидимо се спуска над тях, за да ги смаже. Подигравайки се на Бога, те не виждат как лицата им се превръщат в скотски муцуни. Опиянени от злото, те никога не знаят какво вършат.
Второто слово: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая [2]. Тези думи са отправени към покаялия се на кръста разбойник. Те са много утешителни за грешниците, които се покайват поне в последния час. Божията милост е неизказано голяма. Господ изпълнява своята мисия и на кръста. До последния си дъх спасява онези, които показват и най-малкото желание за спасение.
Третото слово: Жено, ето син ти! [3] Тъй каза Господ на Своята майка, която стоеше под кръста с разпъната душа. А на свети апостол Йоан каза: Ето майка ти! [4] С тези думи Той показа синовната грижа, която всеки дължи на родителите си. Ето, виж – Онзи, Който е дал на хората заповедта: Почитай баща си и майка си [5], Сам изпълнява Своята заповед до последния Си час.
Четвъртото слово: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? [6] Тези думи свидетелстват колкото за немощта на човешката природа, толкова и за Божията прозорливост. Защото страда човекът. Но под човешкото страдание има една тайна. Вижте, единствено тези думи са могли да съкрушат ереста, която в по-късните времена е разтърсила Църквата и която неправилно е учила, че на кръста е страдало Божеството. А Вечният Син Божи тъкмо затова се е въплътил като човек, за да може като човек, с тяло и душа, да пострада за хората и да умре за тях. Защото ако в Христос е страдало Божеството, това означава, че Божеството в Христос е умряло. А това е недопустимо дори и да се помисли. Вникнете колкото е възможно по-дълбоко в тези велики и страшни думи: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
Петото слово: Жаден съм [7]. Христос пролял много кръв. Оттук и жаждата. От запад слънцето вече било напекло лицето Му и заедно с другите мъки Му причинявало страшни страдания. Естествено било да е жаден. Но, Господи, дали наистина си жаден за вода, или за любов? Дали си жаден като човек или като Бог, или и едното, и другото? Ето, римският легионер Ти дава гъба, напоена с оцет. Единствената капка милост, която си получил от хората за трите часа висене на кръста. Римският войник смекчава Пилатовия грях – греха на римското царство спрямо Тебе – макар и с оцет. Затова Ти ще разориш римското царство, но на негово място ще съзидаш ново.
Шестото слово: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си [8]. Синът предава духа Си в ръцете на Своя Отец. Да се знае, че е дошъл от Отца, а не по Своя воля, както са го обвинявали евреите. Но тези думи са изречени още и затова, за да ги чуят и разберат будистите, питагорейците, окултистите и всички онези философи, които баснословят за прераждането на душите на мъртвите в други хора или животни, или растения, или звезди и минерали. Отхвърлете всички тези фантазии и вижте къде отива духът на умрелия праведник: Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.
Седмото слово: Свърши се! [9] Това не означава: „свърши животът”. Не, то означава: завърши мисията на Изкуплението и спасението на човешкия род. Завърши и се запечата с кръвта и смъртта тук на земята божественото дело на единствения истински Месия. Свърши се мъката, а животът едва сега започва. Завърши трагедията, но не и драмата. На ред е последният величествен акт: победата над смъртта, Възкресението, славата.
