Само 28% от българите биха се ваксинирали, 43% не, същевременно ваксината на „Астра-Зенека“ е под въпрос за възрастните

28% от пълнолетните българи биха се ваксинирали срещу Covid-19, докато 43% не биха се ваксинирали. Значим е делът (29%) на тези, които не знаят или още не са решили дали биха се ваксинирали. Това сочи проучване на „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, реализирано в периода между 12 и 19 януари сред 1008 души.

Сред висшистите делът на деклариращите, че биха се ваксинирали, е по-висок.

Липсата на сигурност, че ваксината е безопасна (22%) и опасенията от странични ефекти (12%) са сред основните причини българите да не искат да се ваксинират. Противоречивата информация за ваксината или пък липсата на информация (9%) също се явява като причина да не се ваксинират.

Причини, поради които участниците не биха се ваксинирали:

42% от анкетираните са на мнение, че с появата на ваксината срещу Covid-19 навлизаме в нов етап, в който светът овладява тази пандемия. Близо всеки трети пък е скептичен към това твърдение.

Обстоятелството, че зад разработката на ваксината срещу Covid-19 седят едни от най-големите международни фармацевтични компании, поражда доверие във ваксината за 36% от анкетираните. 38% е делът на тези, които заявяват, че за тях това не поражда доверие.

Всеки пети (22%) одобрява идеята хората, които нямат ваксина, да бъдат ограничени в пътуването със самолети. Повече от половината (57%) обаче не одобряват тази идея.

Фактът, че публични лица и политически фигури се ваксинираха, създава повече доверие във ваксината сред всеки трети българин. Отново по-голям дял отчитаме сред скептиците – за 51% това не създава повече доверие.

Медиите остават основният канал за информиране по отношение на ваксините срещу Covid-19 (65%). Комуникацията с близки и познати (38%) също продължава да е начин за информиране на българите по темата, следвана от социалните мрежи (28%). Лекарите също са основен източник на информация за ваксините срещу Covid-19 (27%). Всеки десети пък споделя, че не търси информация за ваксината.

Същевременно, Австрия се отказа да поставя ваксината срещу коронавирус на AstraZeneca на хора над 55 години, а италианската агенция по лекарствата също излезе с това решение. Германия пък препоръча препаратът да се поставя на хора до 65-годишна възраст.

„На този етап са оценени, в рамките на разрешаването за употреба, две клинични изпитвания. В тях няма достатъчно участници над 55-годишна възраст. Тази ваксина не е забранена за приложение над 55 години, но в продуктовата информация е написано, че няма достатъчно данни да се оцени ефикасността над тази възраст“, коментира пред Нова тв представителят за България в Европейската агенция по лекарствата проф. Илко Гетов.

Той допълни, че при тези хора няма данни какъв е процентът на защитата, който ваксината осигурява и посочи, че в момента тече голямо клинично изпитване в САЩ, специално насочено върху възрастните.

Проф. Гетов разясни, че препаратът на AstraZeneca обаче има значителни предимства пред другите разрешени ваксини – базираните на РНК-технологията.

„Първо – тя се поставя на по-дълъг интервал. Освен това, ваксината ще бъде в две разфасовки, а това позволява една по-добра организация на планирането по поставянето ѝ. Не се подготвя предварително, тоест, тя е готова. Ваксината е от по-известните на медиците и обществото – аденовирусни“, каза представителят за България в Европейската агенция по лекарствата.

Той потвърди, че ваксините на Pfizer и Moderna покриват южноафриканската мутация на коронавируса.

„При установяване на някаква неефикасност по отношение на нова мутация, информационните ваксини могат много лесно да бъдат преработени, да бъде направен новият дизайн, за да бъдат достатъчно ефикасни“, обясни специалистът.

Проф. Гетов съобщи информация, според която е започнала поетапната оценка на лекарствен продукт, съдържащ две готови антитела. „Това е експерименталният продукт, който беше приложен на Доналд Тръмп, и който се очаква да бъде наличен“, разясни той.