Connect with us

България

Сагата с царските имоти продължава. Конституционният съд допусна тълкуване на казуса

Публикувана

на

Конституционният съд изненадващо и с отчетливо мнозинство – само с три особени мнения, допусна искането на Тричленен състав на Върховния касационен съд да тълкува текст от Конституцията, който има отношение към рестиуираното имущество, известно като „царските имоти“. Новината заслужава внимание, защото може да пререши основния въпрос на делата между семейството на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и държавата – този чия е собствеността.

 

Искането до съда за тълкуване бе отправено от Тричленен състав на Върховния касационен съд по повод стигналото до върховната инстанция дело за собствеността на „Царска Бистрица“, по което две инстанции се бяха произнесли, че имотът принадлежи на държавата. Основен мотив на всички съдилища, които автоматично прилагаха първото решение на ВКС от 2012 г. за собствеността на чифлика „Кричим“ – че е държавен, бе този, че решението на КС от 4 юни 1998 г., което отмени Указа за одържавяване на царските имоти от 1947 г., няма реституционен ефект, а е необходимо да се приеме специален закон.

 

Тричленният състав на ВКС по делото за „Царска Бистрица“ най-сетне реши да поиска от самия КС тълкуване на смисъла на собственото му /на КС/ решение за отмяна на одържавяването. Питането на върховните съдии гласи: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“.

 

Указът от 1947 г. за обявяване за държавна собственост на имотите на царете Фердинанд и Борис Трети и техните наследници е сочен като закон с еднократно действие.

 

Питането, с други думи, означава КС да обясни може ли и в какви случаи от акт на КС да не произтича никаква последица, или какъв е смисълът от отмяната на национализацията на една собственост, чиято и да е тя, ако от това не настъпва промяна във владеенето на тази собственост.

 

Допускането на искането за тълкуване от КС на собственото му решение изненада мнозина, тъй като бе отправено не от общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, на което не достигнаха само два гласа за да се обърне към КС. Искането за тълкуване отправи конкретният Тричленен състав (съдиите Mapгapитa Coĸoлoвa, Cвeтлaнa Kaлинoвa и Poзинeлa Янчeвa) и почти никой от наблюдаващите съдебните дела не очакваше, че КС ще го допусне.

Особени мнения си изразили конституционните съдии Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска.

„Това дело е много интересно и аз ще го следя“ – така коментира проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия. По думите му от влизането в сила на Конституцията до днес никой не е поставял въпроса за юридическия ефект от актовете на Конституционния съд – решения по същество, по отношение на някои особени закони и на решенията на Народното събрание, които имат еднократно действие.

 

Проф. Киров заедно с проф. Васил Мръчков, проф. Даниел Вълчев, проф. Димитър Радев, проф. Емилия Друмева, проф. Пенчо Пенев, проф. Снежана Начева, проф. Тенчо Колев, проф. Георги Близнашки, проф. Янаки Стоилов и доц. Зорница Иванова са поканени от КС да дадат становища по делото.

 

Същевременно КС е поискал становища от Народното събрание, Министерския съвет, президента, Върховните съдилища и други институции, като е дал срок от един месец, след което предстои произнасяне по същество.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни