Нощта на 13 януари срещу 14 януари съответства на християнската Бъдни вечер. Ромското семейство се събира, никой не бива да скита сам навън, къщата се заключва, дори на двора не се излиза. На масата трябва да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел, гъска, сготвено с ориз, като символ на спасението на ромите от смъртта.
Банго Васил, Банго Васили, Банго Василий (Васильовден), наричан още Василица, е най-големият празник на ромите. Това е ромската Нова година.
Традиционно Банго Васил се празнува три дни – от 13 до 15 януари. 14 януари обаче е най-важният ден, тогава от най-голямо значение е първият гост в къщата. Смята се, че какъвто човек прекрачи пръв прага на дома, такава ще бъде и цялата следваща година.
Василица се отбелязва като начало на Новата година от много ромски групи в България, а от няколко години и като ден на ромската култура. Празнуването на Василица е свързано с легенда, че Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, възстановява моста, по който преминавали ромите, след като този мост бил разрушен от Дявола и по този начин ги спасил.
Вечерта на 13 срещу 14 януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
Посред нощ пристига Банго Васил, който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и „лек крак“ зависят щастието и късметът.
На третия ден се прави „крива” вита баница, да се почете Куцият Васил и да няма сакати хора и животни. В някои къщи по първия човек, престъпил прага, се гадае за годината. Ритуалът е подобен на православния Игнажден – т.нар. „Полазване”.
