Род Стюарт на 74: Певецът, който не стана футболист

Днес легендарният музикант Род Стюарт празнува 74-рия си рожден ден. Неговото пълно име е Родерик Дейвид Стюарт, а от октомври 2016 г. – вече е сър Родерик Дейвид Стюърт. Роден е на 10 януари 1945 г. в Лондон и е петото дете в семейството. Бъдещата рок легенда не е мечтал да стане музикант и въпреки че хваща китара още на 11 години, първата му любов е футболът. Род възнамерява да стане професионален футболист и дори играе няколко години в клуба „Брентфорд“.

Знаменитият британец искал да стане футболист

Като младеж работи и на гробището. И все пак, в началото на шейсетте години Стюарт избира музиката. През 1962 г. става един от основателите на групата „The Ray Davies Quartet“, която по-късно се превръща в „The Kinks“. В следващите години музикантът се мести от една група в друга, докато през 1969 г. не попада във „Faces“ заедно с приятеля си Рони Ууд.

Род Стюарт е неуморим

Едновременно с работата в бандата Род започва и своята солова кариера. Прави два албума, които критиците хвалят, но истинският пробив идва през 1971 г. с диска „Every Picture Tells а Story“. Той заема първо място в класациите на Великобритания и САЩ, а списание „Rolling Stone“ нарича Род Стюарт „рок звезда на годината“.

Хит става и следващият му албум „Never а Dull Moment“. През 1975 г. Род решава да напусне „Faces“, за да се концентрира върху солови проекти. Пуска няколко успешни записа и се премества в САЩ.

С Рони Ууд

Там кариерата му продължава да върви нагоре с хитовите песни „Maggie May“ (в списъка „500 песни, които формират рокендрола“), „Forever Young“, „Lost In You“, „Da Ya Think I’m Sexy?“, „Downtown Train“, „Rhythm Of My Heart“, „Motown Song“, както и дуета с Тина Търнър „It Takes Two“ и песента от филма „Тримата мускетари“ – „All For Love“, изпълнена със Стинг и Браян Адамс.

Последният засега албум на Род Стюарт – „Time“, излезе през 2013 г. , след като певецът се пребори с коварния рак и доказа, че има не само талант, но и силата и борбеността, необходими за успеха.

Албумът „Time“ се появи през 2013 г.

През 1994 г. името на Род Стюарт бе вписано в Залата на славата на рокендрола. Музикантът си има и заслужена звезда на холивудската Алея на славата. Иначе Род си остава верен фен на футбола, дори понякога рита топка на концертите си. Радва се от сърце на моделите си на жп линии, които сам изработва и колекционира. Другата му страст са скъпите коли. И красивите жени. Стюарт е признат познавач на женската красота. Женен е три пъти и то все за модели. В момента съпруга №3 е моделът и фотограф Пени Ланкастър-Стюарт. От нея Род има две деца, които се добавят към още шест от предишните бракове и връзки. „Това, което научих от моите деца през годините, е да стана по-добър слушател. Не трябва да скачам и да ги прекъсвам. Трябва да седна и да ги слушам внимателно, което очевидно не съм правил преди“, признава сър Род.

Тайната страст на музиканта – умалените модели на влакови линии и гари

За да отбележим рождения ден на сър Род, ви предлагаме откъс от книгата му „Род. Автобиография“, която излезе и на български.

„Но нищо друго не успя да ме шашне както албума на Боб Дилън. Пусках го отново и отново на семейния радиограмофон, на чиято скала бяха написани, но никога не успяваше да ги намери, екзотични станции като Москва и Кабул. Но в този случай, за младите ми уши, докато плочата се въртеше в дървения саркофаг, нещо в тембъра на гласа и мистериозността на текста наистина ми се струваше, че идва някъде отдалеч. На мен ми звучеше точно като Америка.

Това обобщаваше всичко, което си представях, че е Америка. Дилън пееше „Talkin’ New York“ и на мен ми се искаше да избягам там. Без да разстройвам родите­лите си – аз ги обичах – но просто да вкуся от този свят на възможно­сти, превъплътен в музиката, необятността и откритостта на Америка. Този албум не само разшири хоризонта ми: той го приближи. Оттогава нито един албум не ми е въздействал по този начин.“

Дългата коса – символ на бунтарски дух

„И така, с глава, изпълнена с Дилън, и сърце, натъпкано с неясна тийнейджърска бунтовност, аз навлизах в една силно стилизирана битническа фаза. Най-важният ход? Пускане на много дълга коса. През всичките тези години след това беше трудно да се обясни на хората колко шокиращо беше да имаш дълга коса във Великобритания през 1962 г. В една държава, която все още беше обединена и непроменлива, това приличаше на поругаване на всички социални ценности, акт на почти гротесков бунт, дълбока обида на всичко, ко­ето беше правилно и благоприлично.

Когато работех във фирмата за дървени рамки, трима или четирима от мъжете имаха доста дълги коси, до раменете, а когато вървях по улицата с тях, шумотевицата, която предизвикваха, караше кожата ми да настръхне. Хората буквално им заставаха на пътя. В тези мъже нямаше нищо заплашително или агресивно; просто косата им беше дълга. Но дългата коса бе достатъчна. И аз оставих косата си да порасне. Изглеждаше ми като нещо напредничаво. Мислех, че дългата коса изглежда страхотно, и смятах, че реакциите към нея бяха нещо още по-страхотно…“

vlastta.bg