Рискът на карантината: Говорите ли си сами? Не сте луди, а …гениални

Говорите ли си често сами? Не само вкъщи, а  и когато пазарувате, пътувате и се разхождате? Със задължитлните маски, едва ли някой ви забелязва..

Мисленето на глас е гениално, а НАЙ-УМНИТЕ ХОРА на света го практикуват всеки ден.

Поезията и литературата също са вид вътрешен монолог. Великите учени също си говорят сами. Биографите на Алберт Айнщайн разказват,  че и той много обичал да повтаря тихичко едни и същи фрази.

Говоренето сам на себе си спомага на мозъка да работи по-експедитивно  и макар че се смята за първия признак на лудостта, да си говориш сам всъщност може да е полезно.

Хората, които си говорят сами, имат висок интелект и самоконтрол, сочи ново изследване. Без значение дали си говорите на висок глас или тихо, така че никой друг да не успее да ви чуе – при всички положения ще станете по-фокусирани и ще усилиете мозъчната си мощ.

По-бърза мисъл

Психолозите провели следния експеримент: те дали на доброволци списък от 20 продукта и ги помолили да ги потърсят в супермаркета. Отначало участниците в експеримента трябвало да изпълнят задачата мълчаливо, а при втория опит им разрешили да повтарят на глас названията на продуктите.

Така втория път участниците открили продуктите много по-бързо! Оказва се, че изговарянето стимулира паметта и ни кара да си представим визуално резултата от нашите действия. Но този метод работи само тогава, когато ясно си представяте, какво точно искате и как да го откриете.

Люпиан пояснява: „Ако не знаете как изглежда вещ, която търсите, или не си представяте как бихте извършили действието, то мозъкът ще получи противоречиви команди. Така само ще забавите работата му. От друга страна, ако знаете, че бананите са жълти и продълговати и си повтаряте „банан”, активирате именно този визуален образ в мозъка си и ще намерите плода по-бързо”.

По-добро съсредоточаване

Обърнете внимание как децата опознават света. В процес на обучение или игра те често си мърморят под носа. Разговорите със себе си ни помагат да се съсредоточим върху нова сложна задача и да я изпълним стъпка по стъпка. Детето, което си играе с количките на пода, може да си говори, например, така: „Камиончето е голямо, няма да влезе в гаража, ще взема по-малка количка”. По този начин то осъзнава по-добре това, което прави и запомня последиците от своите действия.

Организиране на мисълта

Безбройните мисли и отрязъци от мисли се носят главата ми, и, само изговаряйки ги на глас, ги формулирам в окончателния им вид, като така подреждам приоритетите си. Сама на себе си съм психотерапевт – разговорите със себе си ме успокояват и ободряват едновременно.

Психологът Линда Сападин обяснява: изговарянето е незаменимо при осмислянето на важни и трудни действия. „Това прояснява мисълта, показва ни кое е най-важното, кое е на второ място, и ни помага да вземем окончателно решение”. След това решението на проблема често се появява в хода на обсъждането. Обсъждайте на воля – със себе си, най-неуморния и търпелив събеседник. После така или иначе ще ви се наложи да свършите замисленото.

Постигане на целите

Всяка Нова година съставяме списък с цели, но много бързо се отказваме от грандиозните си планове, защото ни се струват непостижими. Доста по-надеждни биха били плановете ви, ако започнете да коментирате действията си и да констатирате успехите си във всеки етап от постигането на целите си, както правят децата. И тогава изведнъж става ясно, че всичко е възможно.

Линда Сападин смята, че изговаряйки целите си на глас, съсредоточавате вниманието си, контролирате емоциите си и не си позволявате да се разсейвате със странични мисли и действия.

Разговорите сам със себе си означават, че сте целеустремен, високоефективен, самостоятелен и добре знаете, какво точно искате. Както Айнщайн, който е започнал отрано да развива таланта си и се е научил да открива най-доброто му приложение.

Странно или не, но говоренето сам на себе си е било свързано и с успешното и бързо намиране на загубени предмети – точно както непрекъснатото повтаряне „ключове, ключове, ключове“ понякога ви помага да се натъкнете на тях.

При изследване на самоконтрола на участниците са били дадени набор от писмени инструкции, които е можело или да се прочетат наум, или на глас – ясно и високо. Резултатите показали, че във втория случай хората са подобрили нивото си на контрол над различните задачи, с които са се занимавали.

Други изследвания сочат, че използването на вътрешния си глас, за да говорите сами на себе си, е помогнало при проблеми с контролирането на импулсивното поведение. Д-р Алекса Тълит например е съавтор на проучване, което е открило, че хората, които практикуват „самоговорене“, упражняват по-голям самоконтрол.

vlastta.bg