Реноар: Обичам жените с четката си (Галерия)

Пиер-Огюст Реноар е първият импресионист, който печели успех сред състоятелните парижани. Роден е на 25 февруари 1841 година в Лимонж, в централната част на Франция като шестото дете на бедния шивач Леонард Реноар и съпругата му Маргарита Марле. През 1844 семейство Реноар се премества в Париж, където малкият Огюст , който има забележителен глас, започва да пее в хора на катедралата Сен-Есташ и ръководителят  Шарл Гуно, дълбоко впечатлен от певческите качества на момчето се опитва да убеди родителите му да го насочат към музиката. Огюст обаче от малък знае, че живописта е неговото призвание и избира да отдаде живота си на рисуването.

През 1860 година, ненавършил 20 години, Реноар става копировач в Лувъра, а две години по-късно вече се обучава по рисуване при Шарл Глейр. Животът го среша с утвърдените вече художници  Моне, Сисле, Базил, Писаро и Сезан.  „Танцуващата Есмералда“ , която Реноар рисува през1864 е първата му изложена картина, но сериозното признание идва десет години по-късно след Първата изложба на импресионистите (1874).

Пейзажите на Реноар са свежи и жизнерадостни, какъвто е и натюрелът му, и характерното за тях е неизменното присъствие на човешки фигури. Цветни петна и неясни силуети изпълват творбите му , а цветовете, които използва са светли. Стилът му е по-свободен, сравнение със стила на Мане.През 1875 се ориентира към сцени от живота на парижките предградия, ресторанти и забави, тот тогава датира и неговият импрсионистичен период.. Въпреки че през този период в известна степен наподобява Мане и Моне, се отличава значително от тях. Интересувайки се от това, което му е близко, Реноар изобразява съвременния живот, без да отделя внимание на исторически и митологични сюжети.

През 1865 година у дома на своя приятел, художникът Жул Льо Кьор, Огюст се запознава с 16-годишната Лиза Трео, по която се увлича и скоро започват връзка. Тя се превръща в негова муза и предпочитан модел.  През 1872 година Лиза оставя Реноар, за да се омъжи за друг.

Реноар е жизнерадостна натура и силен характер. Макар да рисува действителността, той не прави нейно фотографско отражение, а рисува детайлите според собствената си интерпретация, взимайки от заобикалящото го единствено онова, което му е необходимо и пречупвайги го през собствената си призма. За него е характерен хармоничният баланс, с който представя човека като неразделна част от заобикалящото го . На Третата изложба на импресионистите Реноар излага двадесет и две свои работи, сред които е и портретът на френската актриса от театъра „Комеди Франсез“, Жана Самари. Двамата се запознават през 1876 година в дома на писателя Алфонс Доде. Смята се, че Реноар създава този портрет на актрисата през онзи щастлив период, когато рисува, вдъхновен от модела, без да бъде ограничаван да се съобразява с вкусовете на свой клиент.

Животът на Реноар е наситен със събития, по време на Френско-пруската война постъпва в армията, след като я напуска купува студио в Париж. Пътува много и пътуванията му се отразяват и в картините му. Пътуванията му дават възможност и да посети много музеи в различни кътчета на света. Това го вдъхновява и му дава нов поглед върху изобразяваното.

В края на 19 век Реноар постига заслужена слава и успех, като бива обявен за един от водещите художници на Франция и получава званието кавалер на Ордена на Почетния легион.

За жалост през 1892 година го сполетява лоша болест –   разболява се  от ревматоиден артрит и с течение на времето всяко движение се превръща в проблем за него. Трудно държи четката, а през 1912 година е прикован към инвалидна количка. Въпреки това той не спира да твори, а кара болногледачката да поставя четката между пръстите му.

Умира на 3 декември 1919 година в Кан сюр Мер.

Две сестри (на терасата)

За фон на картината служи Maison Fournaise – ресторант, разположен на остров в Сена, западно от френската столица. По-голямата сестра, изобразена на платното е Жана Дарло, която по-късно става актриса. Идентичността на по-малкото момиче обаче остава неизвестна. Твърди се, че тя няма никаква връзка с Жана. Името „Две сестри“ е дадено от Реноар, докато допълнението „на терасата“ е добавено от първия собственик на картината.

 Чадърите

Картината изобразява оживена парижка улица, на която повечето хора са с чадъри, за да се предпазят от дъжда. Шедьовърът демонстрира две фази от художествената кариера на Реноар. Когато започва да работи по платното през 1881 година, художникът използва бързите и оживени похвати на импресионизма. Продължава да работи по картината през 1885 година, когато вече е загубил интерес към импресионизма и е вдъхновен от класическите похвати. Затова и лявата страна на картината, особено главната женска фигура, е нарисувана в класически стил.

 Парижанката

Моделът в това известно произведение е Хенриет Хенрио, актриса в театър Одеон. Когато картината е изложена на първото изложение на импресионистите през 1874 година, тя е посрещната доста хладно от критиците. Един от тях дори сравнил подаващата се обувка на актрисата с малка черна мишка. Днес обаче това е сред най-известните произведения на Реноар. След като картината стана част от колекцията на Националния музей на Уелс през 1952 година, „Парижанката“ се превърна в един от най-емблематичните и популярни експонати на музея.

Момичета на пиано

Битовите сцени са често срещани в по-късните творби на Реноар, а жените, свирещи на пиано са една от любимите му теми. Картината е нарисувана по поръчка на френското правителство и е била предназначена за Музея на Люксембург. Реноар полага изключително старание в разработването и усъвършенстването на композицията в серия от пет подобни платна. „Момичета на пиано“, се смята за най-успешната от поредицата.

Богатият и влиятелен издател Жорж Шарпентие и неговата съпруга Маргьорит проявявали голям интерес към изкуството на Реноар. Картината е нарисувана по поръчка на издателя и е показана за първи път през 1879 г. Поръчката се оказва голям пробив за художника, тъй като му осигурява желаното внимание и одобрение на критиците. В картината Маргьорит Шарпентие е до тригодишния си син Пол, който е облечен по същия начин като сестра си Жоржет, седнала до домашното куче.

 Танц в Буживал

Картината е една от трите, нарисувани от Реноар по поръчка на Пол Дюран-Руел – един от най-големи почитатели на неговото творчество. Платното е основна атракция на Музея за изящното изкуство в Бостън и изобразява двама от най-близките приятели на художника – Сузан Валадон и Пол Август, заключени в страстна прегръдка по време на валс. Картината се счита за революционна в класическия период на Реноар.

vlastta.bg