Реални ли са предизборните обещания на Острова

До извънредните британски общи избори остават 19 дни. Политическите партии вече излязоха с пълните си предизборни програми, които изобилстват от щедри обещания, включващи милиарди паунда инвестиции в различни сектори в зависимост от приоритетите на партиите. В същото време никой, разбира се, не може да каже какво точно ще стане с Брекзит и как ще се отрази напускането на Общността върху британската икономика.

Премиерът Борис Джонсън твърди, че ако консерваторите спечелят изборите той ще извади Обединеното кралство от ЕС на 31 януари, защото всеки месец отлагане струва на страната 1 милиард паунда.

Лейбъристите на Джереми Корбин се заканват да решат дълбоката криза в здравеопазването с наливането на милиарди и с масова национализация.

Либералдемократите на Джо Суинсън пък заявиха, че Брекзит е национален позор и спирането му ще освободи 50 милиарда паунда за харчене в обществените служби“. Не само експертите, но и самите избиратели обаче, колкото и примамливи да изглеждат обещанията, се питат доколко реални са те. И стават все по-объркани, докато вярата в политиците сериозно девалвира.

На фона на несигурността около Брекзит, неяснотата какви ще бъдат отношения с ЕС, недостига на персонал в болниците и по земеделските полета, увеличаващите се цени, страдащия паунд и какво ли не още, с наближаването на изборите изведнъж пред британските избиратели се откри изключително светло бъдеще, стига да гласуват за съответната партия и да й помогнат да спечели изборите.

Нормално е, би казал някой, това е просто част от предизборната игра. Сумите обаче, които се размахват, говорят по-скоро, че това не е нормално. Дори се наблюдава нещо като наддаване като на търг за антики, а когато става дума за такива сериозни неща като здравеопазването, например, това едва ли е здравословно. Би Би Си дори сформира специален екип, така наречения „Риалити чек“, който да проверява изнасяните данни, с които смело боравят политиците. И се оказва много често, че освен, че се изнасят неверни статистически данни, и щедрите обещания за инвестиции не са изобщо добре икономически обосновани. Буквално всеки ден на този екип се налага да опровергава данни.

Бизнес лидерите е по-трудно да бъдат убедени от обикновените хора и не случайно и Борис Джонсън и Джереми Корбин и Джо Суинсън бяха тази седмица на конференцията на Конфедерацията на британската индустрия. Интересно е да се види какво казаха. Борис Джонсън:

„Надявам се да нямате нищо против, ако обявя днес, че отлагаме по-нататъшното намаляване на корпоративния данък. Нека да ви припомня, че това ще спести 6 милиарда паунда, които ще отидат за приоритетни области за британския народ, включително здравеопазване“.

Джереми Корбин:

„Ако лейбъристко правителство бъде избрано на 12 декември, вие ще видите повече инвестиции, отколкото изобщо сте си мечтали. Ще имате сигурността на митническия съюз и достъп до общия пазар“.

Генералният директор на Конфедерацията на британската индустрия Карълайн Феърбеърн обаче очакваше да чуе нещо по-реалистично за бъдещето.

„От страна на консерваторите бихме желали да чуем по-скоро обещанието, че следващата година няма да бъде още една болезнена година за бизнеса. Достатъчно бе натрупаното напрежение пред угрозата от Брекзит без сделка тази година. Как ще избегнем този сценарий и следващата година?

Що се отнася до лейбъристите също сме загрижени, защото макар и те да имат много добра визия за големи инвестиции в икономиката, тяхната философия за масова национализация и масова намеса на държавата много вероятно ще има обратен ефект“.

Ето и още едно изявление, защото изглежда вече не става дума само за битка между консерватори и лейбъристи, тъй като Джо Суинсън, като лидер на единствената партия, която иска да спре Брекзит, предлага нещо по-различно:

„Истината е следната. Партията на либералдемократите е естествената партия на бизнеса. Консерваторите са вързани в кърпа от Найджъл Фарадж, а Джереми Корбин е застинал някъде през 70-те години. Ние сме единствената партия на бизнеса“.

Каквото и да се говори обаче е факт, че като се изключи съвсем твърдото партийно ядро, все по-малко са онези, които вярват на политиците. И това пролича особено осезаемо по време на първия телевизионен дебат между Борис Джонсън и Джеръми Корбин. Аудиторията в телевизионния канал АйТиВи, където се състоя дебатът, откровено се смя на някои изявления и на двамата евентуални премиери. Ето какво казва Лора Кюнсбърг, политически редактор на Би Би Си:

„Удивително и набиващо се в очи бе, че на няколко пъти и във важни моменти, когато Борис Джонсън говореше, че казва истината, а Джеръми Корбин говореше за неговата политика за Брекзит, зрителите в студиото откровено се смяха. Мисля, че това ни казва много за тези избори – липсва ентусиазъм и изблик на силни чувства към претендентите за поста. На сутринта след дебата едва ли някой се е запитал, кого от двамата харесвам повече. А по-скоро, кого от двамата харесвам по-малко“.

Научиха ли все пак зрителите нещо ново от изявите на двамата лидери:

„Толкова много пъти и двамата се опитваха да вклинят любимите си мантри. За консерваторите това, разбира се е, че ние излизаме от ЕС на 31 януари. За Лейбъристката партия мантрата е здравеопазване, здравеопазване, здравеопазване… Джеръми Корбин използва всяка възможност да се върне на тази тема. Имаше напрежение, смях в залата, спречквания между двамата, но не мисля, че чухме някакви нови факти“.

Колко важни наистина се тези избори и защо са по-различни от предишните. Лора Кюнсбърг:

„Изключително важни са. Не само заради Брекзит. Тези избори може да отговорят на въпроса, дали изобщо ще излезем от ЕС. Ако спечелят торите, вероятно ще напуснем съюза до края на януари. Но ако загубят, а лейбъристите спечелят – макар и да е малко вероятно – крехко мнозинство, и успеят да сформират правителство, тогава вероятно ще има нов референдум. Може да има и нов референдум за независимост на Шотландия. Така че страната се намира на исторически кръстопът и тези избори са изключително важни“.

Лора Кюнсбърг изтъкна, че хората ясно си дават сметка за историческия момент, че става дума за политическото бъдеще, за икономическо бъдеще, за запазване целостта на Обединеното кралство и за много други неща. Че е по-добре да не бъдат пасивни, а да дадат своя глас, още повече, че ако се стигне до висящ парламент това означава продължаване на несигурността. Има обаче и друга теория. Тъй като нито Борис Джонсън, нито Джереми Корбин се радват на необходимата почит и пред варианта да се избере по-малкото зло, мнозина се надяват именно да се стигне до висящ парламент, до невъзможност да се сформира правителство и да бъдат свикани повторни избори – този път с нови лица, по-приемливи за мнозинството британци.