Военният завод „Дунарит” е актив на „Корпоративна търговска банка” и НАП и КПКОНПИ би трябвало да имат интерес да го придобият, а вложителите на фалиралата банка е логично да искат той да се продаде и да си получат парите. Така зам.-главният прокурор Иван Гешев коментира пред журналисти сагата с предприятието.
По-рано днес собственикът на оръжейното предприятие „Емко” Емилиян Гебрев се оплака от натиск от страна на държавата, след като беше прецизирано обвинението му в пране на пари. Бизнесменът отрича да е опитал да купи завода с пари от КТБ с помощта на банкера Цветан Василев.
„Завод „Дунарит” е придобит със средства от КТБ по начина, по който са придобити всички предприятия от организираната престъпна група, за която е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, с ръководител подсъдимият Цветан Василев. Придобито е преди инкриминирания период, т.е. той е купен с пари от КТБ”, обясни на свой ред Гешев.
Той изрази своето „лично мнение, което не е като прокурор”: „Морално е („Дунарит”-б.р.) да е част от активите на КТБ (н.), с които синдиците, ако успеят да продадат тези активи, би трябвало да се плати на тези хора, на които не им бяха платени парите, т.нар негарантирани вложители – с техните пари е купен този завод”.
Зам.-главният прокурор отбеляза, че върху акциите на завода има наложени запори от КТБ, КПКОНПИ и НАП.
„Този завод е интересен и определен кръг лица полагат усилия, да го задържат, което е нормално“, приключи коментара по темата той.
„Защо аз е трябвало да знам какви са били парите на КТБ? А държавата, а БНБ, а прокуратурата какво знаеха за парите на КТБ – нали през 2010 и 2011 КТБ беше сочена за банка номер 1, а Цветан Василев вървеше по червения килим“, коментира Гебрев с усмивка. По думите му с прецизирането от днес на обвинението, което означава, че го уведомяват, че към обвиняемите е причислен и адвокатът на дружеството Лазар Карадалиев и неколцина още, които Гебрев твърди че не познава, делото заприличало на „компот“, като целта е да се точи във времето и да се занимават с него медиите. От завеждането на делото през 2017 мярката му за неотклонение е подписка, няма и ограничителни мерки.
„Определен кръг лица, освен тези държавни структури, полагат усилия да не се случи това нещо и този завод да не отиде или при вложителите от КТБ, или при държавата”, посочи Гешев. По думите му за тази цел са били използвани „адвокатски трикове” и „определени престъпления”.
vlastta.bg
