Прокуратурата е разпитала Борисов за Божков, ДАНС по следите на изтеглените милиони от „Уникредит“

Прокуратурата е разпитала като свидетели премиера Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов (2 пъти!) и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова по случая „Васил Божков“. На ДАНС пък е възложена проверка на тегленията от сметките на Божков в УниКредит Булбанк, за които той сам обяви и които са на стойност десетки милиони левове. Причината – според Закона за мерките срещу изпирането на пари банката е била длъжна да уведоми т.нар. българско ФБР за всяко теглене на стойност над 30 000 лева.

Това става ясно от съобщение на прокуратурата от днес, основен акцент от което обаче са… поредните претърсвания и изземвания в офисите на „Нове холдинг“ на столичната улица „Московска“ 43, придружени с поредните снимки на артефакти от колекциите на Божков. Информация за това, че от обвинението твърдят, че проверяват и „свидетелствата“ на самия Божков, който почти всеки ден излиза с нови публикации от Дубай за връзките си с властта, се появява някъде по средата на прокурорското съобщение.

Ето там четем например, че „по настоящото досъдебно производство в качеството на свидетели са разпитани Менда Стоянова – народен представител, председател на Комисията по бюджет и финанси, Владислав Горанов – министър на финансите (два пъти), както и Бойко Борисов – министър-председател“.

Става ясно също така, че с постановление на прокурор от Специализираната прокуратура на ДАНС е възложена проверка, която до момента е установила, че „УниКредит Булбанк“ АД не е уведомявала финансовото разузнаване при извършване на плащания на суми над 30 000 лева, както е вменено по закон на банковите институции.

Припомняме, че самият хазартен бос твърди в сигнала си до прокуратурата, че е дал над 60 млн. лв. за политическа корупция, която първо наричаше „помагане“.

„В хода на проверката категорично е установено, че тегленията на каса в брой от пълномощници от сметки с титуляр обвиняемия В. Божков впоследствие са му били предоставяни лично, единствено и само на него в офис на ул. „Московска“ 43 в столицата“, твърди прокуратурата. Тоест Божков не е теглил лично парите, това е ставало през пълномощник (б.р. – банките имат т.нар. частни банкери за големите си депозитари, които могат лично да се занимават с авоарите на лицето).

Оттам държат да отбележат, че:

„Органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка, независимо дали същите са посочени под формата на комикси в социалните мрежи или по друг начин. Лична преценка на всеки обвиняем или подсъдим е да прецени по какъв начин да реализира своята защита в хода на досъдебното и съдебното производство.“

Както е известно, самият Божков подаде сигнал в прокуратурата, в който твърди, че е бил изнудван от Борисов и Горанов и че е плащал „такса помагане“ в размер на 20 на сто от печалбите си от хазарт. Менда Стоянова пък „прокарала“ законодателно поправката в Закона за хазарта, която позволява двояк прочит на текстовете относно това кой вид хазарт какви такси трябва да плаща. После Божков публикува и извлечения от банкови тегления от различни периоди, за които твърди, че са отивали при описаните от него лица. По този повод той влезе и в задочен разговор с шефката на пресцентъра на Министерския съвет и PR Севделина Арнаудова, за която също твърди, че е била пращана от Борисов в офиса му на „Московска“.

За да онагледи твърденията си за пред фейсбук обществеността, Божков публикува и комикс – визирания в прокурорското съобщение.

Иначе от въпросното съобщение става ясно още, че най-голямата банка в страната е в практическо нарушение на закона, защото не е уведомявала финансовото разузнаване за тегленията на Васил Божков на колосални суми много над 30 000 лв. Именно такъв текст е записан в закона за мерките срещу изпирането на пари. Става дума за член 76, ал. 1, който гласи, че:

„Лицата по чл. 4 уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.“

ЗМИП е сравнително нов закон, като първите му текстове бяха приети през март на 2018 г., а последните – през февруари на 2020 г. Все пак недекларирането на такива трансакции е странно, защото би трябвало тези тегления да се регистрират автоматично.

vlastta.bg