Приемаме еврото през 2023-2024 г.

„Нашето очакване, както и това на европейските ни партньори, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно.

След изпълнение на този и останалите маастрихтски критерии, както и при постигната съответна степен на институционална и реална конвергенция България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г.“

Горните думи са на гурверньора на Българската народна банка Димитър Радев. Те са изречени вчера в интервю за сайта на Българската стопанска камара, публикувано на страницата на работодателската организация, и би трябвало да дадат някакъв сравнително ясен хоризонт за очакванията на властта за момента, в който България ще стане пълноправен член на еврозоната.

Припомняме, че на 10 юли тази година Европейската централна банка официално обяви, че България и Хърватия са приети в т.нар. чакалня на еврозоната или механизма ERM II. България влиза с действащия си валутен борд при курс на лева от 1,95583 за 1 евро.

Така започна пътят на България към пълноправното членство в паричния съюз. Управителят на БНБ припомня, че преди да приемат еврото, отделните страни са имали различен период на участие в ERM II. Рекордьор е Литва – 10 години и половина, като изключим, разбира се, Дания, която участва в ERM II от 1999 г., но която не планира присъединяване към еврозоната.

Димитър Радев обаче дава отговор на един от притеснителните въпроси около присъединяването – дали смяната на валутата няма да предизвика шоково повишаване на цените. Според него няма причина да смятаме, че това може да се случи.

„Дали еврото ще повиши цените? Краткият отговор е – не. Това е спекулативно твърдение, което не е подкрепено с факти от историята на въвеждането на еврото в други страни.

Цялата историческа статистика в такива случаи е категорична – повишение се отчита при много малко стоки и услуги. И даже при такива индивидуални повишения не е ясно дали са причинени от смяната на валутата.“

Все пак си оставя и вратичка, като пояснява, че в дългосрочна перспектива както цените, така и доходите в България се очаква да се движат нагоре. „Това ще бъде едно нормално следствие от реалната конвергенция на икономиката ни към еврозоната. Валутата, която ползваме, сама по себе си не е фактор за повишение или понижение на цените“, пояснява Радев.

По думите му бизнесът не може да очаква и механично намалени банкови такси и комисиони след присъединяването ни. Причината – цените на банковите продуктии услуги са функция главно от равнището на развитие и конкуренция в сектора. Те не следват пряко от валутата, която ползваме.

„Заедно с това обаче присъединяването към еврозоната би представлявало ключов етап за ускоряване и задълбочаване изобщо на интегрираността на българския финансов сектор в еврозоната. Това, при равни други условия, ще означава, че банките ни ще оперират в една по-сложна и конкурентна среда – от което е логично печеливши да бъдат клиентите на банките.“

Радев коментира и актуалните проблеми на българската икономика, най-вече тези, които бяха породени от коронавирусната криза, предизвикала глобална рецесия. По думите му банковата система в България е посрещнала процесите в много добра кондиция заради висока капиталова адекватност, силна ликвидна позиция и спадащ дял на необслужваните кредити.

Ефектите от кризата обаче тепърва щели да се усещат. Все пак Радев не очаква тежки негативни последици за банките поради една проста причина. Проблемите в сектора могат да дойдат от  влошен профил на банковите клиенти, но с въведения преди време частен частичен мораториум за отсрочване на задължения този риск е сведен до минимум.

„Неотдавна БНБ публикува данни, показващи практическия резултат от прилагането на мораториума. Към края на юни в банките са подадени общо 118 584 искания за задължения с брутна балансова стойност 9772 млн. лв. От тях банките са одобрили 98 499 броя искания за общо 8117 млн. лв.“, уточни Радев.

Какво обаче предстои в бъдеще за българската икономика? Говори Димитър Радев – гуверньор на БНБ:

„В рамките на 2020 г. очакваме възстановяване на растежа, въпреки че крайният икономически резултат за цялата година остава труден за прогнозиране.

Към момента се намираме в особена ситуация на несигурност, свързана едновременно със сценариите за разпространение на пандемията и политическата ситуация. За разлика от непосредствено краткосрочния хоризонт по-уверени сме в оценките за периода отвъд него – тогава успоредно с преодоляването на пандемията икономиката ни отново ще се позиционира в траектория на растеж.“