Connect with us

България

Преди 75 години СССР обявява война на България. Защо?

Публикувана

на

5 септември 1944 г. СССР обявява война на България.

Защо?

Краткият отговор е – защото няма как да налагаш условия по мирен договор на държава в която не си във война, а партньоро-съперниците ти (САЩ и Великобритания) са.

По-дългия отговор с контекста на ситуацията е следния.

Съветския „Drang nach Westen” започва много преди избухването на ВСВ с променлив успех или по-точно с преобладаващ неуспех – болшевиките се провалят във Финландия, балтийските държави и губят войната си с Полша, но успяват да овладеят отцепилата се Украйна, чиито националисти решават, че би било гениално да воюват с всички – и с поляците и с руснаците, и с чехите, и с румънците, и с унгарците.

Както се вижда опитът на СССР да възстанови границите на царска Русия не е особено успешен и в последствие се превръща в стратегически приоритет. Този приоритет е преследван в преговорите с Великобритания и Франция при преговорите за антигермански съюз през 1939 г., но получава видимо изражение чак след подписването на пакта Молотов-Рибентроп.

Интересен факт представлява, че пакта предвижда сфери на влияние що се отнася до държавите в Източна Европа с изключението на Полша която е поделена по стара германо-руска традиция. Бързият разгром на Франция, обаче се оказва много неприятна изненада за Москва (все пак по-малко неприятна отколкото за французите), която разчита на изтощителна война на запад. В следствие на това оригиналният план на Сталин – „ще привлечем балтийците постепенно чрез влияние и те сами ще поискат да се съветизират“ се превръща в „незабавен „демократичен“ референдум за присъединяване към СССР на балтийските държави“.

През юни 1940 г. РККА влиза да „брани“ Литва, Латвия и Естония след като им поставя ултиматум, че трябва да бъдат „бранени“ или… На последвалият „демократичен“ референдум с между 97-99% подкрепа балтийските държави гласуват да станат част СССР напълно „доброволно“.

Къде сме ние?

Веднага след германските успехи на запад, съветските искания пред Берлин за разширяване сферата на влияние на Москва нарастват. Докато праха от боевете във Франция се сляга СССР окупира Бесарабия и Северна Буковина, откъсвайки ги от Румъния създавайки Молдовския ССР.

През ноември 1940 г. Молотов пристига в Берлин за да иска урегулиране на сферите на влияние, като СССР вече предявява претенции не само към Румъния, но стига дори до Унгария и разбита се старата руска амбиция за Балканския полуостров и проливите.

Москва повежда двойна игра и докато Молотов е в Берлин на българския посланик в Москва се обяснява, че Германия се стреми да превърне България в марионетна държава и че е в интерес на София да приеме съветски гаранции под формата на военни контингенти на българска територия. Цар Борис III и правителството на Филов меко казано не са особено ентусиазирани, защото буквално преди месеци са видели резултата от съветската военна взаимопомощ в Литва, Латвия и Естония. Решението на българската дипломация е в най-добрите традиции на владетелите ни с име Борис – когато изтока те притиска пиши писмо на запада, или в този случай ние предаваме цялата кореспонденция на посолството ни в Москва, съдържаща откровено антигерманска риторика на германците. Те не са особено щастливи. Руснаците се опитват да замажат положението със Соболевата акция в България, която реално прави нещата по-зле.

В следствие на дипломатическото лавиране от лятото и есента на 1940 г. убеждението на Хитлер, че отношенията със СССР ще се решат на бойното поле се затвърждава, а България се включва в Тристранния пакт с оказалата се в последствие поредна илюзорна надежда за постигане на национално обединение.

Прескачаме в 1944 г. – Германия губи войната и отстъпва навсякъде и СССР е на прага на България. В Москва не са забравили за амбициите си за Балканите и проливите, но пред Сталин стои дребната пречка, че България не обявява война на СССР на 22 юни 1941 г. и успешно увърта по темата в продължение на 4 години. Не така стои въпроса със САЩ и Великобритания, които София храбро решава, че символично ще разгромява.

Тук възниква проблемът за СССР, който за четвърти пореден път в рамките на по малко от 10 години се пазари със силните на деня за сфери на влияние. Както и преди България се смята от Москва за държава която е предопределена да се намира в руската орбита. Обструкции по въпроса не произлизат от страна на САЩ, докато англичаните са склонни да подкрепят гръцки териториални претенции към България.

В крайна сметка решението е „българската концесия“ със Съюзническа благословия да бъде отдадена на СССР за 45 години, но съществува дребната пречка, че към 5 септември 1944 г. Москва и София не са във война, а за да се диктуват мирни условия от страна на СССР на България война трябва да има. Така тя е обявена, България е окупирана и плаща окупационни разходи на РККА, съветската пропаганда завърта нещата, като „освобождение“, Съюзниците са ни отписали и резултатът е ясен. Или не съвсем.

Резултатът е следния – България запазва териториалната си цялост включително и полученото по Крайовската спогодба. Дотук добре. Гръцко-сръбските териториални претенции към нас са отхвърлени с подкрепата на Москва. Защо ни подкрепя Москва? Със сигурност не заради братска любов. Причината е прагматична – Гърция е в западната сфера на влияние и загуба на територия от България в полза на Гърция е загуба на територия под контрола на Москва. Сърбия е по-особен случай, защото отношенията Сталин-Тито са доста волатилни. Не трябва да се забравя, че преди Тито да изпадне в немилост благодарение на СССР и предателството на БКП Македония е отрязана по касапски начин от българската си същност.

В заключение – руският геостратегически интерес от Екатерина Велика насам гледа на Балканите, като на своя сфера на влияние. През каквито и идеологически метаморфози да минава Москва това положение е константно. Константно е и още едно нещо – българският стратегиски интерес от Освобождението насам стои на запад. Несъвместимостта на тези две позиции е била, е и ще бъде третата постоянна константа, която ще продлжи щем не щем да диктува отношенията Москва – София.

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни