Може да изглежда перверзно по-малко от седмица след като крайнодясната „Алтернатива за Германия“ постигна рекорден резултат на изборите в две провинции, дори да се намекне, че антиевропейският популизъм е достигнал пика си в Европа.
И все пак поредица от събития и вотове в Италия, Великобритания, Франция, Испания, Австрия, Словакия и Чехия подсказва, че вълната може би се обръща срещу антисистемните националистически движения, хвърлили в смут политиката на континента, и варварите ще си останат пред портите, виещи от безсилие, пише Пол Тейлър от „Политико“.
Това не значи, че социалните и икономически беди, които накараха много избиратели от работнически, селски и по-бедни среди да гласуват срещу традиционните политически партии, парламентарната система и Европейския съюз, са си отишли. Но изглежда, че почти никъде популистите не могат да си осигурят мнозинство за радикалния си и антиевропейски курс.
Най-видният случай е Италия
Бившият вътрешен министър Матео Салвини, чиято крайнодясна партия „Лигата“ трудно си споделяше властта с антисистемното Движение „Пет звезди“ в първото популистко правителство в Западна Европа, реши, че е дошъл моментът за завой в крайнодясна посока, и в средата на август разтури коалицията, очаквайки предсрочни избори.
Докато Ил Капитано обикаляше плажовете, гол до кръста си правеше селфита със свои привърженици и бълваше огън и жупел срещу Рим, опитът му да заздрави властта си се провали. Неговите бивши коалиционни партньори стиснаха зъби и предпочетоха да формират правителство със системната, лявоцентристка Демократическа партия. Италия отстъпи от ръба, поне засега, и се насочва към по умерена и проевропейска икономическа и миграционна политика.
Неуспехът на Салвини разколеба обществената подкрепа за партията му и хвърли съмнение върху способностите му на водач. Италианското колело на късмета обаче се върти бързо и кандидат-диктаторът и господар на социалните медии може скоро да се завърне, ако икономиката не се съживи и новата коалиция се препъне.
Пример №2 е Великобритания. Опитът на Борис Джонсън да бъде по-голям популист от популистите, като се зарече да извади Великобритания от ЕС на всяка цена на 31 октомври, дори и това да значи катастрофа без споразумение, претърпя ефектно поражение в парламента.
Новият премиер, който като лидер на кампанията за излизане от ЕС на референдума през 2016-а обещаваше страната му „да си върне контрола“,
изгуби контрола над Брексит още в първия вот
в Камарата на общините след идването му на власт – поне засега.
Предвид хаотичното състояние на британската политика, умората на обществото от безкрайните битки около Брексит и непривлекателната крайнолява алтернатива, предлагана от лидера на лейбъристите Джереми Корбин, Джонсън все още може да изчисти от несъгласни и да препозиционира Консервативната партия като истинска партия на Брексит и да спечели евентуални парламентарни избори. Но това изглежда по-малко вероятно, след като голямата му маневра да спре работата на парламента, за да наложи Брексит без сделка, се провали.
Междувременно Найджъл Фараж, чиято Партия на Брексит размаза консерваторите и би лейбъристите на евроизборите през май, може отново да изпита разочарованието от това да определя дневния ред на консерваторите, но да не осъществи пробив в британския парламент.
Пример №3 е Франция, където президентът Еманюел Макрон преди шест месеца изглеждаше сериозно загазил заради изпълнените с насилие демонстрации на антисистемното движение на Жълтите жилетки всяка събота и неделя и покачването на популярността на крайнодесния „Национален сбор“ на Марин Льо Пен.
Сега Макрон наново е яхнал коня,
повечето Жълти жилетки са си отишли у дома – поне засега – а Льо Пен се размина с историческата победа в евроизборите. При намаляваща безработица и стабилна икономика популизмът май достигна тавана си и във Франция.
Австрийската коалиция между консерваторите и крайнодясната Партия на свободата се разби на трески през май, когато лидерът на антиимиграционното движение изгря във видео, в което предлага договори на предполагаема руска бизнесдама срещу незаконно финансиране. Изхвърлена от правителството, Партията на свободата все още има около 20% подкрепа, но изглежда малко вероятно да се върне във властта след насрочените за 29 септември предсрочни парламентарни избори.
В Испания също популистите от крайната левица и крайната десница губят позиции, докато популярността на правителството на малцинството на премиера социалист Педро Санчес расте.
В Германия въпреки възхода си в Бранденбург и Саксония „Алтернатива за Германия“ остана в опозиция, а системните партии изглеждат решени да не я допускат до властта нито на местно, нито на национално ниво.
В интерес на истината управляващите десни националисти отбелязаха внушителни победи на евроизборите в Полша и Унгария и продължават да се опълчват на европейските критики за погазването на върховенството на закона и гражданските права. Но полският фактически лидер Ярослав Качински може и да загуби абсолютното си парламентарно мнозинство на изборите през октомври въпреки популярната си комбинация от грижи за социално слабите и католически националистически социален консерватизъм.
Страховете от антилиберална популистка
вълна, помитаща цяла Централна Европа,
все пак се оказаха преувеличени, след като либералдемократ спечели словашките президентски избори, а чешкият премиер, милиардерът Андрей Бабиш, се сблъсква с масови протести заради конфликт на интереси.
Въпреки това системните политици не бива да приемат отслабването на популистката вълна като повод за отпускане. Движещите сили на национализма все още са налице.
Ерозията на на някои от фундаментите на европейската демокрация през 20-и век – политическите партии, профсъюзите, религиозните общности и работата на едно поприще за цял живот – направи обществата по-нестабилни. Нарастващото неравенство в доходите, тревогите от миграцията и ударът на глобализацията по по-нискоквалифицираните работни места осигуряват условия за политика, мотивирана от гнева на местните общности в Европа и САЩ.
Социалните медии пък предлагат незабавна трибуна за всякакви протести, подсилени от фалшиви новини и манипулации.
Вълната на популизма може да се е разбила, но щетите от нея тепърва трябва да се преодоляват.
