Половин век от гибелта на Гунди и Котков (Видео)

Гунди управлява своя автомобил “Алфа Ромео” с известния в цяла България номер от четири деветки – СА9999. Той се блъска на завой след прохода Витиня.

Остреща е товарен камион ЗИЛ,  пълен с павета за обект в Арабаконак. След фаталния удар “Алфа Ромео”-то с двамата футболисти се запалва и те изгарят в автомобила.

По-късно се оказва, че цялата кабина на камиона е облепена със снимки и плакати на Гунди и Котков. Явно шофьорът е бил техен голям фен. Той се спуска и с пожарогасителя се опитва да помогне на хората в колата, но усилията му са безплодни.

Водачът на камиона Илия Цветков е арестуван и вкаран в затвора. Сред версиите на милицията е и тази, че нарочно е препречил пътя, за да се стигне до смъртоносния удар. Тя, разбира се отпада и мъжът е освободен.

Катастрофата е низ от нелепи събития. Гунди е наказан за ритник срещу съперник на дербито с „вечния враг“ ЦСКА няколко дни по-рано. По този начин е свободен да играе в приятелски мач във Враца, за където тръгват с Котков.

И досега погребението на двете български звезди се счита за най-многобройното в новата история на България. Сравнявано е с това на цар Борис III. Шествието се охранява от стотици милиционери, защото властите са се страхували събитието да не излезе от контрол.

Властта в страната дълго време запазва мълчание по случая. Публикациите за катастрофата са малко и доста кратки.

Причина за това е и една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката, в която загиват членовете на съветския „Съюз 11“. Челните страници на партийните органи са посветени на трагедията в Космоса и съветските косонавти, а не за Гунди и Котков.Позволиха ми да отпечатам 10 некролога на Гунди. Милиционерите минаваха след мен и ги късаха, след като ги лепях“, разказва след години Лита Аспарухова, вдовицата на Георги Аспарухов. Разсекретяването на стари държавни архиви извади на светло скрита информация. Според нея, тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков едва ли не насила е пращал хора на погребението на Аспарухов и Котков.

Самият Солаков е отстранен от поста си заради превишаване на правата си от самия Тодор Живков.

Лита Аспарухова си спомня още: „Малко ми е мъгла погребението. Имаше много хора. Помня, че тогава началникът на Софийско градско управление на МВР генерал Минев ни обвини, че сме изкарали на улицата 500 000 хулигани. Ако някой е изкарал насила толкова хора навън, трябва да има страхотни способности. Върху гроба на Георги имаше купчина от цветя, която беше над 2 метра. Очевидно Георги е бил феномен, щом толкова години след смъртта му все още се опитват да го дискредитират“.

Дни след трагедията на 30 юни 1971 г. в Македония се появява песен „Балада за Гунди и Котков“. За броени часове тя се превръща в тотален хит и се слуша в цяла България. Официалните власти обаче не я пускат по радиото и телевизията, а плочите от Югославия се продават нелегално. Автор на песента е Наско Джорлев.

Ето с какъв текст в сайта на „Левски“ си спомниха днес за двете големи фигури в историята на клуба, а и на българския футбол:

„Ако трябва да перифразираме заглавието на популярната книга на кинорежисьора и запален привърженик на „Левски“ Рихард Езра „Гениите гаснат млади“ и да го насочим към безсмъртната легенда за Гунди и Котков, то спокойно можем да кажем, че те са гении, които никога няма да угаснат.

Днес целокупната „синя“ общност, спортна България и хората, имали честта да се докоснат до тях споделят онова чувство на липса, на невъзможност да се заличи символа на едно необикновено и романтично време, родило мита за величието на играта и нейните рицари на зеления килим.

Георги Аспарухов и Никола Котков бяха явление, надхвърлящо границите на футбола. Притежаваха невероятни човешки качества и затова бяха толкова обичани.

Днес 50 години след трагедията на Витиня, България все още ги помни.

Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли.

Имената на Гунди и Котков припомнят, че има легенди, които не умират. Затова и приказката за Георги Аспарухов и Никола Котков се разказва от бащи на синове до ден днешен и не позволява пламъкът на величието им да угасне.

За кариерата им е написано и казано всичко. Победите и попаденията с „Левски“, и с националния отбор ще се помнят завинаги. Те бяха всенародни любимци и затова до наши дни не секва скръбта по ранната им гибел.

А за нас… За нас остава да следваме ярката светлина на тези неугасващи доблестни мъже, за да можем поне малко да се докоснем до величието им!

Дълбок поклон пред майсторите, учителите, човеците… Ние никога няма да Ви забравим!“

Още в неделя, 28 юни, стотици фенове, ръководители, бивши играчи на Локомотив (Сф) се събраха и почетоха паметта на Котков, който е легенда на този отбор.

Това се случи при новооткрития мемориал на Котето, който е изграден на улица „Никола Котков“ в столичния квартал „Надежда“. Недалеч е и паметникът на легендата, който е смятан за най-големият играч в историята на софийския Локомотив.

Котков има има близо 300 мача с над 150 гола за „червено-черните“, за които играе 13 сезона. След това преминава в „Левски“, но кариерата му завършва преждевременно на 32 години, след като в злощастното утро на 30 юни 1971-ва двамата с Аспарухов остават завинаги край прохода Витиня.

Гунди записва 200 мача със 125 гола за „сините“, има три шампионски титли, играе още и за Ботев (Пловдив). Считан е за вечния кумир на левскарите, а стадионът на клуба днес носи неговото име.

vlastta.bg