Connect with us

България

Експерт: Покривната тераса е обща част на сградата и не може да се придобива индивидуално

Публикувана

на

Покривът е обща част на сградата, това гласи чл. 38 от Закона за собствеността.

Покривната тераса на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев няма как да бъде част от обезпечението по ипотеката за апартамента му, тъй като покривът е обща собственост на живеещите в сградата. По всяка вероятност тази тераса е включена в нотариалния акт на Георгиев по грешка. Това стана ясно от интервю на професора по административно право Иван Тодоров за Нова телевизия.

„В този случай, специално за терасата, законът е разрешил много еднозначно въпроса. Чл. 38 от Закона за собствеността изрично казва, че покривът е обща част на сградата. Според закона, той не може да подлежи на делба. Има едно тълкувателно решение още от 1983 г., което съвсем ясно казва, че общите части, включително покривът, не могат да бъдат обект на сделки, нито да се придобиват по давност”, каза Тодоров.

На въпрос защо покривната тераса се намира в нотариалния акт, Тодоров отговори, че вероятно някой погрешно го е сложил вътре в него.

„Има желязна съдебна практика, която казва, че когато някой има достъп до покрива и само през този апартамент има достъп до покрива, това не го прави собственик и не му дава право да бъде собственик на този покрив. Причината – този покрив може по желание на съсобствениците да бъде променян, да бъде променяна термоизолацията и т.н. Поради тази причина законът е решил еднозначно този въпрос”, коментира още той.

Според Тодоров именно това е причината този покрив да не може да се придобие в индивидуална собственост. „Това, че е включен в нотариалния акт не е проблем поради една проста причина – тази част от нотариалния акт, която касае терасата, е нищожна и не следва да се счита, че поражда правно действие”, коментира още той.

„Обикновено в строителните книжа това, което се построява отгоре, то става апартамент или жилище и се продава отделно, а това което си е покрив, си остава обща собственост. Дори само оттам да има излаз на този покрив.  Няма как да се заобиколи законът, има желязна съдебна практика с много решения, включително от 2018г.”, заяви Иван Тодоров.

Относно това как КОНПИ ще проверява Пламен Георгиев, Тодоров отговори, че не е необходимо КОНПИ да го проверява. „По принцип, той не може да проверява сам себе си, тъй като ще е в конфликт на интереси. Има си прокуратура, има си и други контролни органи, които мога да проверяват. Прокуратурата ако има някакви съмнения – може да провери щателно всеки, когото реши – няма никакъв проблем”, коментира още Тодоров.

По темата с апартаментите на властта, които КОНПИ проверява, проф. Иван Тодоров заяви: „Всеки един човек в България трябва да има съответствие между приходите и разходите си. Трябва и данъчната администрация да го следи, и прокуратурата, и всички правораздавателни органи, които имат отношение по въпросите. Всеки трябва да декларира верни обстоятелства, от които да не се нанасят вреди върху данъчната система. Всичко подлежи на проверка, това е въпрос на законосъобразност”.

По думите му в случая с Пламен Георгиев КОНПИ също може да го проверява. „Той си прави отвод и останалите членове на комисията, могат също да го проверят. Могат и други контролни органи, които имат отношение да извършат проверка”, коментира Тодоров.

„Въпросът за разрешението за строеж на сградата „Златен век” има две страни. Едната е самото разрешение за строеж. То е издадено през 2007г. След това то е презаверено, т.е. действието му е реновирано през 2012г. Има отново 5-годишен срок за действие. През 2017г., в рамките на този 5-годишен срок, излиза промяната на закона, която отлага губенето на действие за строеж. Моето мнение е, че разрешението за строеж е все още действащо. От друга страна, трябва да се прецени, ако това стигне до правораздавателните органи, какъвто шанс има след решението на ДНСК, дали въобще там може да се строи небостъргач”, коментира проф. Иван Тодоров относно скандала около сградата „Златен век“.

По думите му не е безконтролна възможността човек да си построи колкото си иска висока сграда на дадено място. „Поначало в София не би трябвало да има пръснати небостъргачи, особено в южната част,  които да закриват гледката към Витоша. Поради тази причина би следвало да има най-после едно законодателно решение, с което това нещо да се забрани. Един небостъргач създава редица проблеми, особено за пътната инфраструктура”, коментира още той.

vlastta.bg

 

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

юни 2019
ПВСЧПСН
« май  
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930