На 4 декември Православната Църква отдава почит на света мъченица Варвара. Според някои източници, името Варвара произхожда от гръцки и е етимологичен аналог на „чужденка“.
В характеристиките на християнската светица са налице множество от реликтите на древно езическо бижество, свързано с култа към Богинята-майка, с продуциращото начало. Оттук произхождат, както доминиращото женско присъствие в обредността на празника, така и наименованието Женска Коледа. Момите, участващи в ритуалите, се наричат Варварки в чест на християнската светица.
Заедно с празниците, посветени на св. Сава, свети Николай Чудотворец и предхождащия ги Андреевден денят на света Варвара образува единен празничен комплекс, в който се преплитат обреди с апотропейна (предпазваща) насоченост, множество гадателни практики и ритуали със соционормативен характер. Във фолклорните представи на българина и до днес се съхранява самобитното вярване, че „Варвара вари, Сава пече, а Никола гости посреща!“ – в празничния комплекс всеки един от светците заема своето уникално място и е обект на култово преклонение, заради специфичните си функции и своята битово-социална ангажираност.
В процеса на многовековните си наблюдения и натрупаните емпирични данни, народът ни е достигнал до извода, че със света Варвара се свързва уголемяването на нощта – астрономическата близост на празника с деня на зимното слънцестоене обуславя наличието на обредни практики за омилостивяване на хтоничното начало и същевременно за осигуряване на бъдещо плодородие.
По подобие на света Екатерина, света Варвара асоциативно се персонифицира с детските болести (Баба Шарка) и със здравето на децата в семейството, покровителка е на домашните животни и птици, свързва се с брака и хармоничните взаимоотношения между интимните партньори. Ритуалната обрядност на празника се свързва с откровено-дуалистични настроения – периодите на аграрен преход в езическата религиозна система винаги са се характеризирали с амбивалентно почитане на опозициите „добро-зло“, „младост-старост“, „живот-смърт“, „ден-нощ“, „мъжко-женско“ и др. Създаването на противостоящи двойки в празничната обрядност е опит за християнско преосмисляне на древните философски концепции, залегнали в древния бит на народа ни.
Рано сутринта в деня на света Варвара по стар обичай се събират момите в населеното място и сформират моминска „варварска“ дружина, която е своеобразен еквивалент на мъжките коледарски дружини. Тяхната цел е организиране на ритуално шествие до всички жилища, намиращи се на територията на общността. Освен че има изразителен социо-нормативен характер, неговите функции са и с апотропейна насоченост – за предпазване на децата и домашните животни от болести, за здраве и плодовитост. Извършват се и гадателни практики от инициален тип, целящи прогнозиране на плодородието през новия аграрен цикъл, както и ритуали със сватбена насоченост. Пеят се обредни песни (вербална магия), играят се обредни хора (вид имитативна магия) и се извършват поредица от действия, целящи омилостивяването на света Варвара и успешното приобщаване на младите жени към социума.
Тъй като празникът на света Варвара се почита по времето на Коледните пости, обичаят повелява да се приготвят постни храни и варива в чест на светицата – за спечелване на благоразположението й, за здравето на децата и семейството, за бъдещо плодородие и благополучие в дома. В етимологичен аспект името на света Варвара произлиза от „варя, варене“ и оттам е продиктуван обичаят в деня на света Варвара да се варят обредни варива – царевица, пшеница и др. Тъй като жертвата е житна, безкръвна, може да се счита, че заедНа 4 декември отбелязваме света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това ядосало баща й езичник, който я предал на градоначалника и лично я обезглавил. На този ден християните си припомнят за мъченицата. В Православието св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.
В българските вярвания света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя, заедно със св. Сава, е сестра на сев. Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”
Празникът е наричан още Женска Коледа – на този ден млади девойки „варварки“ с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.
Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището – за да може баба Шарка да дойде „да си хапне и отиде“. Върху обредния хляб се палела голяма „варварска свещ“, после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва.
На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица – от нея всеки хапвал в къщата, за да не се „запече полето“. Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“.
На места се извършва обредното гадаене по първия гост, „полазник“, влязъл в къщата – по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година.
На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите.“но с другите обекти на култово преклонение, налице е и почитане на култа към смъртта – опозицията „живот-смърт“ отново е застъпена в празничната обрядност като доказателство за вечния стремеж на българина към възстановяване на нарушената хармония между хтоничното и соларното начало. За здраве и благоденствие се месят обредни хлябове, които се мажат с мед и заедно с варената пшеница (коливо) се раздават сред съседите и другите жители на общността.
Във взаимоотношенията между всички противостоящи двойки съществуват медиатори, чиято основна роля е да обединяват полярностите, да неутрализират абсурдността на контрастите и да предпазват света от дезинтеграция. Във взаимоотношенията „мъже – жени“ медиативната функция е отредена на децата. В някои етно-региони на територията на България е разпространен обичаят да се сформира детска дружина от 3, 5 или 7 деца, които отиват на кръстопът, на поляна или на бунището да варят боб за омилостивяването на Баба Шарка. Под формата на игри и забавления се извършват детски ритуали с апотропейна (предпазваща) насоченост.
vlastta.bg
