Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.
През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.
А ето и една страндажанска приказка, свързана с днешния празник:
Било много отдавна, когато Господ все още ходел сред хората и се занимавал с техните дела. Но вече имал нужда от помощник. Дълго се чудил как да избере най-подходящия. Накрая решил да запали огън до небето и да извика всички ергени. Изчакал огънят да стане на червена жарава. Тогава казал на момците, че който влезе и потанцува върху жаравата с боси крака, той ще бъде неговият помощник. Всички гледали със страх огъня и никой не смеел да се събуе. Докато не се появил един смелчага на име Константин. Той изпълнил желанието на Господ, без да се нарани от огнения танц, и станал негов помощник.
След време Константин пожелал да се ожени. За да бъде достойна избраницата, Господ подложил на същото изпитание всички моми. Отново само една девойка приела и изтанцувала огнения танц. Името й било Елена. Оттогава денят носи името и на двамата – Константин и Елена, а българите играят нестинари!
Честитим имения ден на всички, които носят красивите имена Константин, Елена и техните производни, както и празника на всички нестинари. Вярвайте в чудесата, смело вървете напред и правете всичко с огнена страст и желание. Весел празник!
Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“. Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
vlastta.bg
