Почина световноизвестният писател Милан Кундера

Роденият в Чехия писател Милан Кундера, автор на романа „Непоносимата лекота на битието“, почина на 94 години, съобщи обществената чешка телевизия в сряда.Анна Мразова, говорител на библиотеката на Милан Кундера в родния му град Бърно, заяви, че „за съжаление мога да потвърдя, че г-н Милан Кундера почина вчера (вторник) след продължително боледуване“.Кундера печели признание за своя стил, използващ теми и герои, които се реят между светската реалност на ежедневието и възвишения свят на идеите, коментира „Ройтерс“.

Той е роден в чешкия град Бърно, но емигрира във Франция през 1975 г., след като беше преследван заради критики към съветската инвазия в Чехословакия през 1968 г., допълва агенцията. През 1979 г. комунистическата власт в Прага отнема гражданството му (то е възстановено чак през 2019 г.) след публикуването на неговата „Книга на смеха и забравата“. От 1981 г. той е натурализиран французин. Световноизвестни са романите му „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Бавно“ (1995). Автор е на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия.

Бохемия и Моравия, където е Бърно, е район, известен с това, че тук да родени или живели много велики фигури, които са иноватори в изкуството и са белязали историята на началото на ХХ век: Густав Малер, Зигмунд Фройд, Роберт Музил, Райнер Мария Рилке, Франц Кафка…Велик романист, произхождащ от малка нация с крехки граници, която може да диша само чрез своите художници, своите писатели и своите творби, съставянето на портрет на Милан Кундера е предизвикателство, написа Radio France. Той живееше със съпругата си Вера в Париж, далеч от камерите и любопитните.

Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента”.

“Защото да обичаш, означва да се откажеш от силата си”

“Това, което винаги му се струваше най-интересно у жените, докато се любеше, бяха лицата им. Сякаш телата развиваха с движенията си дълга кинематографична лента, прожектирайки върху лицето като върху екран на телевизор увлекателен филм, изпълнен с тревога, очакване, изблици, болка, викове, вълнение и омраза.”

“Възловите поврати в историята на една любов невинаги биват предизвикани от драматични събития, а често от обстоятелства, съвсем незначителни на пръв поглед.”

„Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. За да бъде една любов незабравима, трябва от първия миг случайностите да се слитат към нея, както птиците към раменете на свети Свети Франциск от Асизи

“Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки”.

„Времето на човека не обикаля в кръг, а препуска по права линия напред. И тук се крие причината човек да не може да постигне щастието, защото щастието е копнеж по повторението.”

„В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност.” („Непосилната лекота на битието“)

„Като те наблюдавам, имам чувството, че се превръщаш във вечната тема на моите картини. Срещата на два свята. Насложени кадри.“ („Непосилната лекота на битието“)

„Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва”.

„…да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътски желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желанието да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена)“.

„Абсурдната му ревност, която извираше само от теоретичната възможност за изневяра от нейна страта, доказваше, че той смята верността им за задължително условие на връзката им. Какво право имаше тогава да й се сърди, че тя го ревнува от неговите реални любовници, жени от плът и кръв?“ („Непосилната лекота на битието“)

„Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука“ („Непосилната лекота на битието“)

„Беше я обичал от детството си чак до мига, когато я бе изпратил в последния й път; продължаваше да я обича в спомените си.“ („Непосилната лекота на битието“)

„Измяна означава излизане от редицата. Да измениш, означава да излезеш от редицата и да тръгнеш към неизвестното. За Сабина няма нищо по-красиво от това, да вървиш към неизвестното.“ („Непосилната лекота на битието“)

„Красотата е скрита зад кулисите на първомайската манифестация. Ако искаме да я съзрем, трябва да раздерем платното на декора.“ („Непосилната лекота на битието“)

„Обзема я огромно съжаление към красотата, която скоро няма да я има, съжаление към света, който също скоро няма да го има, който вече не съществува, който вече е недостъпен, тъй като сънят е тук, отнася я, отлита с нея, високо, много високо, към онази безкрайна ослепителна светлина, към синьото, към сияйно синьото небе.“ („Незнанието“)

„В смеха има нещо лошо (нещата се отказват различни от това, за което са се представяли), но има и доза благодатно облекчение (нещата са по-леки, отколкото са изглеждали, позволяват ни да живеем по-свободно, престават да ни подтискат със суровата си сериозност). („Книга за смеха и забравата“)

„Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.“ („Книга за смеха и забравата“)

“Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия“.

„Не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства. За да бъде една любов незабравима, трябва от първия миг случайностите да се слитат към нея, както птиците към раменете на свети Свети Франческо от Асизи.”

„Обзема я огромно съжаление към красотата, която скоро няма да я има, съжаление към света, който също скоро няма да го има, който вече не съществува, който вече е недостъпен, тъй като сънят е тук, отнася я, отлита с нея, високо, много високо, към онази безкрайна ослепителна светлина, към синьото, към сияйно синьото небе“.

„Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки“.

„Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри”.

„Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него”.

„Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия”.

„Да, безумие е! Любовта или е безумна, или не е любов.“

„…метафорите са опасно нещо. Не е желателно да си играеш с тях. Любовта може да се роди от една единствена метафора.“

vlastta.bg