България
Почина проф. Ивайло Знеполски
Публикувана
преди 11 месецана
От
Ива ОприковаНа 83-годишна възраст си отиде проф. Ивайло Знеполски. Смъртта му е настъпила около 22 часа снощи, съобщиха от семейството му.
Той бе философ, културолог, изкуствовед и филмов критик, университетски преподавател, политик и министър на културата в две служебни правителства – на Любен Беров и на Ренета Инджова.
Преди броени дни той представи най новата си книга „Тоталитаризмът. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон“, в която представя тоталитаризма в пресечните точки между възгледите на тримата големи мислители, които са били в пряк или задочен диалог помежду си.
Проф. Знеполски е създател на Института за изследване на близкото минало през 2005 г., 15 години след падането на комунизма с цел да подпомага изучаването на този период. Под негово ръководство в 18-годишната история на академична организация са издадени над 40 книги.
Като ключ към успеха проф. Знеполски посочваше строго научния подход към работата – вярност към фактите, прецизност в научните методи и честност.
„Днес повече от всякога има една очевидно ясна нагласа в по-голямата част от научните среди, университетите, също така и от публичната сфера, по отношение на този период. Тоест помогнахме за преодоляване на една голяма инерция, която не беше само относно идеологията и отношението към системите, но и чисто психологическа – тази непохватност на психиката да се пренастрои и да приеме новото“, каза проф. Знеполски при представяне на последната си книга в началото на този месец.
„Работата на историка не се ограничава с установяването на фактите, но предполага и интерпретация на тези факти, насочена е не само към истината, но и към доброто. Науката не бива да се смесва с политиката, но историкът на сегашното време трябва да е в състояние да предложи приемлива концептуална рамка, въз основа на която индивидите да разгърнат собствените си способности за равносметка, оценка и избор, който в края на краищата много често е политически“, категоричен е проф. Знеполски в „Историкът и множественото минало“.
Проф. Знеполски е роден на 5 август 1940 г. в София. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1964 г. Доктор по изкуствознание с тема на дисертационния труд „Философски и естетически проблеми на съвременното европейско киноизкуство“. От 1970 г. работи в ИССТ (Институт за съвременни социални теории), който е научно звено към АОНСУ.
Междувременно преподава „Анализ на филма“ във ВИТИЗ (1980-1984). След това; доктор на философските науки с тема на дисертационния труд – „Социо-културните проблеми в съвременното българско киноизкуство“ (1982), професор във Философския факултет на СУ (1984), ръководител на катедрата по История и теория на културата на Философски факултет на СУ (1991-2003), гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж (1997-1999) и в Университета Монтескьо в Бордо (2001).
Той заема поста заместник-министър на културата от февруари 1991 до 30 декември 1992 г., а от 23 юни 1993 до 25 януари 1995 г. е министър на културата. Избиран е за депутат в 36-ото Народно събрание и в 37-ото Народно събрание (1995-1997).
Той е един от основателите през 2005 г. на Института за изследване на близкото минало и негов председател.
Проф. Ивайло Знеполски е автор на повече от 160 научни статии, есета, глави и предговори към сборници и книги, сред които „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци“ (2 тома, 2016), „Историкът и множественото минало“ (2017). Носител е на отличието Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция (10 юли 2012).
vlastta.bg