Поетът Любомир Левчев почина на 84-годишна възраст.
Левчев е автор на десетки стихосбирки, три романа, сценарии за филми и биографичната книга „Ти си следващия“ и др.
Той е бивш главен редактор на в. „Литературен фронт“, бивш зам.-председател на Комитета за изкуство и култура при Людмила Живкова, бивш ръководител на Съюза на българските писатели до 1988 г. Левчев е бивш депутат в четири мандата на Народното събрание до 1990 г.
Роден е на 29 април 1935 г. в Троян, завършил е библиотекознание в СУ „Св. Климент Охридски“. Баща е на писателя Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.
Сантиментален сняг
Да бъда с теб
веднъж,
когато
започва се снегът.
Прозорецът да е съблечен.
И ти да се надигнеш от леглото
и да извикаш:
– Гледай!
Вън вали!…
Ще видя улицата бяла
с две линии от минала кола.
Отрязаните твои плитки.
И изтърваните балони
на уличните светила.
И черните снежинки,
нарисувани
с молив.
И тяхната царица.
И теб ще видя изведнъж –
сантиментално малка,
малка…
Почти дете.
Съвсем дете.
Каквато никога не съм те виждал…
Разбира се, че затова е
направен всеки първи сняг.
И будкавата ни способност
да си представяме…
А след това да се целунеме
с такава продължителна целувка,
че вдигнем ли очи отново,
снегът да бъде вече цяла педя.
Каприз № 5
Колко са страшни,
колко са страшни
думите,
които ние
казваме по навик:
– Обичам те!
– Аз още повече!
– Кълна ти се!
– Ах, честна дума!…
Това са нашите смъртни присъди,
подписани от нас самите,
неподлежащи на обжалване…
Смърт!
Смърт!
Смърт!
Смърт чрез разнежване!
Смърт чрез целуване!
Не!
По-добре лежи като безветрие.
Мълчи
като идол студен.
Красива.
Служебно щастлива.
Уморена от мен.
Без сълзи
Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното „сбогом“,
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си че не умирам.
vlastta.bg
