По време на пандемия: На Острова продажбите на алкохол с 22% ръст през март, в САЩ -55%

Разпространението на пандемията от COVID-19 хвърли милиони хора по света в обятията на несигурността.

Правителствата се опитват да ограничат опасния вирус, а в следващите няколко месеца има опасност от нови вълни, в резултат на които периодично да бъдат налагани по-строги или по-облекчени карантинни мерки.

Всеки се опитва да се справи с „новата нормалност“ по различен начин, но се оказва, че за много хора спасението се крие в алкохола, пише BBC.

Във Великобритания продажбите на алкохолни напитки са се увеличили с 22% през март спрямо същия месец на миналата година, докато в Съединените щати ръстът е с цели 55%.

Борбата на медиците „на първа линия“ с болестта, работата от вкъщи, отглеждането на децата без детски градини и училища, самотата, загубата на работното място – всички тези фактори карат милиони хора по света да търсят начин за намаляване на стреса.

А алкохолът често се използва именно за тази цел. Но в дългосрочен план злоупотребата с него носи изключително сериозни рискове.

„В първия момент изпитваме облекчение и се чувстваме по-добре. С навлизането на алкохола в кръвта всичко около нас сякаш се забавя, а съзнанието ни се успокоява.

След 20-30 минути обаче тялото започва да изкарва токсините (защото алкохолът е именно такъв), чувството на еуфория си отива и започваме да се чустваме още по-подтиснати и стресирани“, обяснява Ани Грейс, който е автор на книгата „Голото съзнание: Как да контролираме алкохола“ (This Naked Mind: Control Alcohol).
Тежката ситуация с разпространението на пандемията от COVID-19 обаче не е единственият рисков фактор, смятат експертите, цитирани от BBC.

„Много хора използват пиенето като инструмент за социализация. За тях срещите с непознати протичат по-леко, ако преди това са „ударили по едно““, обяснява Майкъл Фаръл от Изследователския център по проблемите на наркотиците и алкохола в Сидни.

По думите му проблемът е свързан с това, че когато хората са поставени в „новата реалност“ на социалната изолация, част от ограниченията за консумация на алкохол, свързани с приемливото обществено поведение, на практика отпадат.

„Когато по цял ден стоиш вкъщи, не пътуваш до офиса, не си сигурен дали е работен или почивен ден, си по-склонен да посегнеш към бутилката“, казва още Фаръл.

Според Ани Грейс едно от най-важните неща е да установим кога алкохолът от „помощник“ и лекарство против стреса започва да се превръща в проблем.

„Можем безкрайно да се успокояваме, че все още нямаме проблем с алкохола. Винаги можем да се сетим за някого, който пие повече от нас“, казва тя. Социалните медии също спомагат за тази заблуда, тъй като хората са склонни да търсят доказателства около себе си, че това, което правят, е нормално.

Така, влизайки във Facebook, те виждат, че повечето им приятели си прекарват карантината с чашка в ръка и си казват „Защо пък не?“.

Ани Грейс съветва хората, които обичат да „лекуват“ стреса с алкохол да бъдат честни със себе си и да помислят върху своята мотивация. Самата тя е преминала през същата дилема сред раждането на първия ѝ син.

Тогава тя изпада в постродилна депресия и за кратък период от верме смята, че алкохолът действително й помага.

„Всъщност стресът увеличаваше консумацията на алкохол, а тя увеличаваше стреса. Към всичко това се добавяше и когнитивният дисонанс, породен от факта, че аз самата не се харесвах заради това, че пиех твърде много. Този вътрешен конфликт ме разстройваше допълнително и ме караше да пия още повече“, спомня си тя.
Но освен психологическите проблеми, злоупотребите с алкохола водят със себе си и сериозни здравни рискове. Особено по време на пандемия това не е за подценяване, тъй като прекомерното пиене може значително да отслаби имунната система, предупреждават специалистите.

„Оказва се, че консуматорите на алкохол страдат от по-сериозни усложнения при белодробни заболявания. И тук става въпрос за умерена консумация, а не за алкохолици“, казва Джани Тестино от Регионалния център за лечение на алкохолизма в Дженоа.

Негови колеги медици пък смятат, че алкохолът увеличава съдържанието на протеина ACE-2, който коронавирусът използва, за да проникне в човешките клетки.

В началото на кризата в социалните мрежи се появиха твърдения, че алкохолните напитки дори могат да предпазят от заразяване с COVID-19. Наложи се Световната здравна организация да публикува изрично опровержение на информацията и да посъветва хората да ограничат употребата на алкохол по време на пандемията.

Според британското Кралско общество на психиатрите консумацията на повече от 14 алкохолни единици на седмица (което се равнява на шест халби бира или шест чаши червено вино) с цел да се намали стреса около новините, свързани с COVID-19, може да се окаже по-опасна, отколкото самия коронавирус.

Увеличаването на домашното насилие по време на социалната изолация също може отчасти да бъде обяснено с нарасналото потребление на алкохолни напитки у дома. В една проблемна връзка, където така или иначе има натрупано огромно напрежение, алкохолът може да изиграе ролята на „искрата, която да запали пожара“.
Правителствата в някои държави, като Южна Африка, Индия, Шри Ланка и Гренландия, са толкова разтревожени от увеличаването на консумацията на алкохол, че забраниха изцяло продажбите му по време на карантината.

Това обаче също води до проблеми, тъй като хората, които са пристрастени към него, изпадат в опасни състояния – от халюцинации до самоубийства.

Според психолозите единственият начин за преодоляване на тези проблеми е чрез осъзнаване на проблема и навременно самоограничаване.

Майкъл Фаръл казва, че на човек му трябват средно над 15 години, за да осъзнае, че има проблем с алкохола. Той се надява, че с помощта на социалните мрежи и активните информационни кампании този срок може значително да бъде съкратен.

А според Ани Грейс трудностите, през които преминаваме, могат да ни помогнат да станем по-силни и да извлечем ценни поуки, вместо да се отдаваме на „фалшивата сигурност“, която дава алкохолното опиянение.

vlastta.bg