България подкрепя санкциите срещу Русия като средство за спиране на военните ѝ действия в Украйна, но най-вероятно ще търси изключение от забраната за внос на руски природен газ и петрол, ако ЕС внесе такова предложение. Това заяви премиерът Кирил Петков в интервю за Reuters в понеделник.
Страната ни е почти изцяло зависима от доставките на газ от „Газпром“, докато единствената рафинерия у нас, собственост на руската „Лукойл“, произвежда над 60% от горивото, което се потребява в България.
САЩ намекнаха за забрана на вноса на руско гориво, дори и без партньорите от ЕС да се съгласят. На 7 март Германия – най-големият купувач на руски суров петрол, отказа да действа по план за налагане на енергийно ембарго. Същото е мнението на българския премиер.
„България ще подкрепи всякакъв тип мерки, защото наистина сме срещу войната, но за тези две неща (б.а. – петрол и газ) – може би ще помолим за изключение… В момента нямаме алтернатива, твърде сме зависими“, заяви Петков пред Reuters.
„Напълно подкрепяме украинците, подкрепихме първия пакет от санкции и дори сме отворени за други санкции. Само за тези двете – ще бъде много трудно за нас като икономика и като държава“, добави премиерът.
България работи по газовата си диверсификация и води активни преговори за по-големи количества от Азербайджан. В същото време разглежда опциите за втечнен природен газ, доставян през Гърция, каза още Петков.
Войната доведе цената на природния газ в Европа за първи път близо до $4000 за 1000 куб. м. на 7 март, преди да спадне до ниво около 2900 долара. Междувременно цените на петрола се покачиха до 139 долара за барел, след което отново имаше спад.
В този момент Русия заплаши да спре газовите доставки по „Северен поток 1“ заради санкциите от страна на Германия да спре „Северен поток 2“.
Пред агенция Reuters министър-председателят заяви още, че българското правителство обсъжда как да действа с ядрените мощности в неизградената атомна централа в Белене, където има доставено оборудване от Русия. Кабинетът обмисля дали да използва Белене като част от „хибриден реактор“, който може да използва американско или западноевропейско гориво, или да продаде оборудването на друга държава и да започне с нова технология, която не е от Русия, каза Петков.
„Центристкото коалиционно правителство на Петков“, както го описва Reuters, ще започне да купува и 1,5 млн. тона пшеница, за да подсили хранителните си запаси през следващата година и да избегне рисковете. България произведе над 7 млн. тона пшеница през миналата година и не планира да забрани износа на продукта, заяви премиерът, като добави, че държавата ще засили и резервите си от царевица и слънчоглед.
Петков каза, че България засега се придържа към целта си да се присъедини към еврозоната от януари 2024 г. Той заяви, че инфлацията ще остане в голяма степен в съответствие с тази на страните от еврозоната.
„България има валутен борд, така че в известен смисъл ние вече се държим така, все едно сме в еврозоната, нищо не се променя за нас. Ние нямаме отделна парична политика. Инфлацията ни ще бъде почти еднаква с европейската“, каза той.
„Засега се придържаме към сегашната целева дата 2024 г. и се надяваме, че ще успеем да я изпълним“, добави Кирил Петков.
vlastta.bg
