Българската православна църква почита паметта на двама от учениците на Христос – Светите апостоли Петър и Павел. В традиционния български бит Петровден е един от най-почитаните празници през летния период.
Свети Петър е пазител на Райската градина
На този ден според народните обичаи не се работи важна работа, яде се варено пиле, пилешка каша и ябълки петровки. Православният календар отбелязва свети апостол Петър, наречен върховен апостол, и свети апостол Павел.
Петър е по-могъщ, носител е на доброто начало и затова празникът му се приема за по-голям. Този ден е начало или средата на жътвата (според местните климатични условия). По стара традиция на Петровден всяка къща дава жертва за светеца – курбан от най-младото пиле – „петровско пиле“, и с него се отговява след постите.
Легендата
Петър, чието име в превод от гръцки означава „камък, скала“, е любим ученик на Христос, когото той определя за пастир на своите „агнета“. Непосредствено след Възнесението на Божия син Петър станал водач на апостолите. Той намерил човек за мястото на Юда Искариотски, пръв проповядвал сред тълпата, бил първият, който извършвал чудеса в името на Бога, покръстил римския езичник Корнилий и пред Съвета на Ерусалим заявил решението Христовата църква да стане световна, т.е. в нея да влизат и хора с нееврейски произход. Затворен от цар Ирод Антипа, Петър бил освободен от ангел. Последвали мисионерски пътувания до Антиохия, Коринт и Рим, където умрял от мъченическа смърт през 67 година от н.е. Петър бил разпнат на хълма Ватикана надолу с главата, защото смятал, че е недостоен да умре по същия начин като Спасителя. Тялото му – погребано на същия хълм. При разкопките под църквата „Свети Петър“ са открити останки, за които се предполага, че са на апостола.
Апостол Павел, чието име в превод означава „малък“, първоначално участва в гоненията срещу християните, но после приема християнството и проповядва в Кипър, Македония, Испания. Последните две години от живота си Павел прекарал в затвора. Около 67 година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически през същата година, в която бил разпнат свети апостол Петър. Като римски гражданин имал право на по-бърза смърт, затова му отсекли главата. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).
Вярванията на предците ни
В представите на българите Петър и Павел са братя, а някъде се смятат дори за близнаци. Българската традиция е отредила неканонично честване на апостол Павел на 30 юни – Павловден. В традиционния календар на Петровден завършват Петровите пости и се отговява с младо петровско пиле. На Петровден се правят сборов , месят се обредни хлябове, раздава се помен за умрели деца. Жените носят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки „петровки“ за да ги опее свещеникът. Раздават ги на близки и съседи, особено ако в семейството има починали деца, като вярват, че на „оня свят“ те ще има какво да ядат. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина, чийто господар е св. Петър. В средата й растяло златно ябълково дърво, около което като пчелички кръжали душите на починалите деца. Когато майките им раздадат ябълки на земята, св. Петър им позволява да късат плодове от райското дърво.
В миналото жените и девойките излизали на някоя полянка и се люлеели на люлки, танцували хора и пеели ритуални песни. Във вечерните трапези участвали само старци и женени хора, младите излизали навън, за да посрещнат изгрева на слънцето. Момите събирали дванадесет цвята от дванадесет поляни, слагали ги под главите си и очаквали да сънуват този, за когото ще се омъжат и се надявали да е онзи, обичан от тях.
vlastta.bg
