Connect with us

България

Пътят към еврозоната открит, без финансови удари

Публикувана

на

Без никакви дебати депутатите приеха окончателно на второ четене тази седмица спорната поправка в чл. 29 от Закона за БНБ. Това стана чрез промени в преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон.

Текстът бе подкрепен с 91 гласа „за“ и 36 – „против“.

Според записаното в него други държави ще могат да искат промяна на валутния курс на лева към еврото. На практика това е процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз трябва да мине, за да приеме еврото и тя не е нова. Различното в случая с България е, че освен факта, че страната ни има валутен борд, фиксираният курс на лева към еврото е записан и в закон – в Закона за БНБ. По презумция изискванията за членство в ERM II и оттам в Банковия съюз и еврозоната са писани за държави с плаващ курс, пише Investor.bg.

Много важно уточнение е, че миналата седмица Народното събрание прие решение, според което страната ни ще излезе от участие във валутно-курсовия механизъм, ако бъде предложен различен от сегашния курс на лева към еврото.

На практика без промяната на чл. 29 пътят на страна към ERM II и еврозната щеше да бъде затворен. Затова беше прието и въпросното решение на НС, за да гарантира, че който и да е финансов министър или управител на БНБ, интересът на българските граждани и спестяванията им ще бъде защитен.
„С промените в Закона за БНБ синхронизирахме законодателството ни с европейкото, което е предпоставка за финализиране на преговорите за ERM II. С допълнителното решение на Народното събрание ние казваме, че такъв разговор може да се води, но тези, които водят този разговори имат ясен и категоричен мандат от Народното събрание какво трябва да договорят и какво могат да подпишат. Те се правят, за да въведем европейските директиви и са едно от условията нашата правна рамка да отговори на изискванията за членството ни еврозоната“, коментира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова в парламента.

По думите ѝ за българския гражданин нищо няма да се промени.

„Курсът лев-евро е този, който имаме в момента – 1,9583, такъв ще бъде при влизането ни в механизма, такъв ще бъде през целия ни престой на механизма, такъв ще бъде в момента, в който, дай Боже, след години приемем и еврото. Българският гражданин няма да усети по джоба си или по цените, или по каквото и да било това, което ние днес гласувахме като промяна“, категорична е тя.

След ескалирането на темата финансовото министерство и БНБ пуснаха координирани прессъобщения, а през миналата седмица на годишната среща на бизнеса с правителството финансовият министър Владислав Горанов и гуверньорът на БНБ Димитър Радев лично декларираха ангажимента, че България ще влезе в ERM II и в еврозоната с този курс или въобще няма да влезе.

„Ще се откажем от Еврозоната, ако не ни приемат с настоящия курс лев-евро“, обяви финансовият министър Владислав Горанов.

Решението гарантирало, че който и да е на власт, когато ни приемат в Еврозоната, няма да се отклонява от това решение.

В интервю в края на миналата година Горанов обяви, че е напълно реалистично до края на април България да влезе в чакалнята. По думите му заради валутния борд страната няма смисъл да стои в чакалнята и един ден, но ще ѝ се наложи да спази срока преди да бъде въведено еврото, който е около 2-3 години.

Което означва, че България може да приеме еврото на 1 януари 2023 година.

ЕЦБ вече обявиха, че приветстват промените и са съгласни с тях.

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Популярни