Connect with us

България

Парламентът гласува съдбата на кабинета „Габровски“

Публикувана

на

Днес Народното събрание ще обсъди и гласува днес предложения от ГЕРБ-СДС кандидат за министър-председател Николай Габровски и неговият проект за правителство.

Дотук е ясно, че претендентът ще получи категоричната подкрепа единствено на формацията, която го номинира. Евентуално и на ДПС, след като вчера лидерът на движението Мустафа Карадайъ обяви условно, че „по-скоро“ ще одобрят проектокабинета. ГЕРБ-СДС разполага с 67 депутати, а ДПС – с 36, което определено е крайно недостатъчно, за да успее Габровски.

В понеделник той предложи състав на кабинета, който направи впечатление с фигури от правителствата на Пламен Орешарски и Бойко Борисов.

Служебният премиер Гълъб Донев видя в кандидат-министрите екип от „професионалисти“ и призова проектокабинетът да бъде гласуван „час по-скоро“.

Какви са очакванията?

Съдбата му обаче към момента изглежда предначертана. От „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, БСП и „Демократична България“ вече заявиха, че няма да подкрепят проекта „Габровски“. А решението на ДПС и „Български възход“ ще стане ясно едва по време на гласуването, но дори и с тяхната подкрепа ГЕРБ няма как да събере 121 депутатски мандата.

Макар първият мандат да изглежда обречен, той може да се окаже тест за доверие в евентуалното трето „действие“ в конституционната процедура.

Ако ГЕРБ се провали с изпълнението на първия мандат, процедурата за съставяне на правителство предвижда връчването на втори мандат на следващата по големина партия. Това е „Продължаваме промяната“, които по-рано обявиха идеи за кабинет на малцинството, но засега и тези условия няма как да бъдат изпълнени.

Това означава, че вероятно ще се стигне до представяне на последен мандат на по-малка парламентарна група, избрана от Румен Радев.

Николай Габровски не отрече възможността да приеме нова номинация за премиерското място, а Бойко Борисов също изрази готовност неврохирургът да е начело на правителство, излъчено с третия мандат.

Припомняме кои са кандидатите за министри в новото правителство:

  • Министър-председател – проф. Николай Габровски;
  • Заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз – Малина Крумова;
  • Заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието – Миглена Тачева;
  • Заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и водите – д-р инж. Меглена Плугчиева ;
  • Министър на финансите – Маринела Петрова;
  • Министър на вътрешните работи – д-р Благородна Макева;
  • Министър на отбраната – Атанас Запрянов;
  • Министър на външните работи – Драгомир Заков;
  • Министър на икономиката и индустрията – Мартин Дановски;
  • Министър на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев;
  • Министър на транспорта и съобщенията – Прошко Прошков;
  • Министър на труда и социалната политика – д-р Събина Събева;
  • Министър на здравеопазването – д-р Благомир Здравков;
  • Министър на образованието и науката – проф. д-р Славчо Томов, д.м.н.;
  • Министър на културата – Ириней Константинов;
  • Министър на земеделието, храните и горите – Васил Грудев;
  • Министър на иновациите и растежа – Милена Стойчева;
  • Министър на електронното управление – Красимир Симонски;
  • Министър на енергетиката – Николай Павлов;
  • Министър на туризма – д-р Мартин Захариев;
  • Министър на младежта и спорта – инж. Борил Кръстев;

ГЕРБ обяви седем приоритета на бъдещото правителство:

1. Разработване на Закон за държавния бюджет за 2023 г., съдържащ пакет от антикризисни мерки за ограничаване на инфлацията, за стимулиране на икономическия растеж и за стабилизиране на публичните финанси;

2. Постигане на политически и обществен консенсус за конституционни и законодателни промени в областта на правосъдието, противодействие на корупцията и повишаване на сигурността на гражданите;

3. Провеждане на ключови реформи, включително чрез План за възстановяване и устойчивост;

4. Полагане на активни политически и дипломатически усилия за приемане на България в Шенгенското пространство;

5. Мобилизиране и ангажиране на целия национален потенциал, подготовка на бизнеса, банковия сектор и гражданите за присъединяване на България към Еврозоната през 2024 година. Своевременно присъединяване на България към ОИСР;

6. Постигане на енергийна независимост, включително чрез продължаване на усилията за осигуряване на реална диверсификация на източниците на доставка;

7. Увеличаване на националните отбранителни способности в рамките на колективната отбрана на НАТО. Ускорена модернизация на въоръжените сили и повишаване на стандарта на живот на военнослужещите.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Продължете четенето
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

февруари 2023
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728 
Advertisement

Популярни