На 9 май 2021 г. Русия отбелязва 76 години от края на Втората световна война. Днес това е най-важният и мащабен празник в съвременна Русия.
Командващ парада е командващият сухопътните войски генерал Олег Салюков, а приемащ парада – министърът на отбраната Сергей Шойгу. Над 12 000 военнослужещи, над 190 единици военна техника и 76 самолета и хеликоптера преминаха пред погледа на президента на Русия Владимир Путин.
Първият съветски военен парад в чест на победата над нацизма е проведен на 24 юни 1945 година, когато на Червения площад преминават над 40 000 ветерани и оцелели от кръвопролитните битки, като маршал Г. Жуков преминава тържествено на бял кон.
През 1946 година Денят на победата започва да се чества ежегодно със заря и речи, а до средата на 60-те години на миналия век празникът се превръща в един от най-значимите в страната след деня на Октомврийската революция, когато СССР организира своя традиционен военен парад.
Разпада на социалистическата държава води до прекъсване на традицията – Октомврийската революция спира да се чества, прекъснати са и пищните тържества по повод Денят на победата.
В продължение на около десетилетие Москва не организира големи военни паради.
От 1995 година Русия започва да отбелязва 9 май с доста скромен и малък парад в столицата си. Последното десетилетие на миналия век обаче завършва с икономическа криза и война в Чечения и Дегестан, които пречат на провеждането на мащабно честване.
9-ти май 1945 г.
На 9-ти май 1945 г. Германия капитулира пред съветските войски в Берлин. Не е тайна, че Червената армия и западните съюзници бясно бързат да стигнат първи в Берлин, за да могат да се окичат с лаврите на онези, които са подписали германската капитулация в столицата на Райха.
Малко известен е фактът, че първата безусловна капитулация на германските войски е подписана в Реймс на 7-ми май, като от страната на германците стои подписът на генерал Алфред Йодъл, главнокомандващ германските въоръжени сили и представител на новия президент Карл Дьониц (Хитлер е обявен за мъртъв на 1-ви май). Съюзниците са представени от американския ген. Уолтър Смит и съветския ген. Иван Суслопаров. Единственото условие, което е поставено от руснаците, е капитулацията да бъде потвърдена от Москва.
Американският президент Хари Труман и британският премиер Уинстън Чърчил още на 8-ми май обявяват войната в Европа за приключила.
На 9-ти май рано сутринта маршал Василий Жуков, който вече веднъж е бил в немилост пред Сталин, подписва от съветска страна германската капитулация, което дава възможност на Сталин да припише почти изцяло победата на Червената армия.
Сред победителите са много държави, но не и България, която след 9-ти септември 1944 г. се включва активно срещу хитлеристката коалиция, но така и не получава правото да бъде сред страните-победителки. Интересно е, че България се озовава в парадоксална ситуация в началото на септември 1944 г. – в рамките на две седмици е на практика във война с всички – на 5-ти септември СССР обявява война на България, а на 8-ми пък България обявява война на Германия. С обявената вече война от страна на САЩ и Великобритания, на практика България е във война с всички. За България официално Втората световна война свършва едва с Парижкия мирен договор от 1947 г.
Ден на Европа или Ден на победата?
Не е случаен фактът, че именно на този ден се чества и Денят на Европа. На тази дата през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман представя на света т.нар. „Декларация Шуман“, в която споделя своята визия за обединена на икономически принцип и общи ценности Европа, в която няма да има войни.
В точно този ден на обединена Европа, която успя да се обедини въпреки трупаната със столетия неприязън между Германия, Франция и Великобритания, друга уж европейска държава всяка година провежда военен парад в наричания от нея Ден на победата.
Две неща е хубаво да бъдат ясни. Първо, няма спор, че СССР има принос в спечелването на Втората световна война, като в същото време тя съвсем не е единствената сила, която допринася за това. Без намесата на САЩ тази война надали щеше да бъде спечелена. Второ, няма спор, че съветската армия и народите в състава на Съветския съюз дават най-много жертви, но не бива да се забравя, че жертвите на партийния терор в Съветския съюз, заедно с тези на глада през 30-те години надвишават тези, които са загинали във войната. Към тях дори не включваме жертвите на комунистическите режими в останалите държави от т.нар. соц-лагер.
И все пак е добре да помним, че винаги при честването на някаква победа има и победени. Днес победената Германия е икономически лидер в Европейския съюз, който на практика претвори идеала на Шуман, а победилият Съветски съюз не съществува в този си вид. Победената Германия не е влизала в нито една война след 1945 г., а победителите САЩ, Великобритания и Русия имат по няколко само за последните 30 години.
vlastta.bg
