Connect with us

България

Остри сблъсъци в НС за закриването на спецсъда

Публикувана

на

Остри дебати в пленарната зала предшестваха окончателното гласуване на Промените в Закона за съдебната власт, с които се закрива специализираното правосъдие. 

Със законодателната инициатива се предлага закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури. По-рано депутатите отмениха и т. нар. „кариерни бонуси“ на членовете на Висшия съдебен съвет. Реформата се подкрепя от четирите партии в управляващата коалиция, докато от ГЕРБ-СДС и ДПС са против. Ако промените бъдат приети, работещите в Специализирания съд и прокуратура, както и апелативните им инстанции магистрати ще бъдат преназначени на квотен принцип в други съдилища и то не само в наказателните им отделения, приеха депутатите на второ четене в Правната комисия.

Според опозицията Специализираната прокуратура си върши работата, а обвиненията за нейната безполезност са манипулативни. Управляващите защитиха промените с това, че след закриването на този вид правосъдие „най-накрая някой ще започне да се бори с корупцията“.

„Закриването на специализираните съдилища не означава, че никой няма да се бори с този феномен, но означава, че най-накрая някой ще започне да се бори с корупцията. Този епилог трябва да се случи, за да започне нещо, което не познаваме в последните 15 години, а именно качествена и правова борба с корупцията“, каза Крум Зарков от БСП. И добави, че решението за закриване на спецсъда и прокуратурата „е вече взето и то три пъти“.

„Какво е спецправосъдие в българския му вариант, то беше създадено, за да хвърли прах в очите на наблюдателите. Между 2017 г. и 2019 г. започна да обикаля един черен микробус и започна да прибира хора, защото имат мерки. Това не е специализирана, а паралелна съдебна система. Закриването на спецсъдилища не означава, че никой няма да се бори с този модел. В България има правосъдие от доста време. Този епилог трябва да се случи, за да започне качествена и правова борба с корупцията“, коментира още Зарков.

„След като сте мобилизирали такава силна международна подкрепа към Специализираната прокуратура, може да споделите с тази международна общност, че тези в Специализираната прокуратура са онези, които искаха СРС спрямо протестиращите граждани през 2020 година“, каза Атанас Славов от „Демократична България“.

Анна Александрова от ГЕРБ-СДС призова: „Крайно време е да кажете чии интереси защитавате – дали тези на държавата или на олигарсите – тези, които не крият подкрепата си за вас. Обществото ще ви потърси сметка, което е епилог на управлението ви. Не ние сме мобилизирали нечии структури. Хората ни управляват и виждат какво се случва. За мен вие говорите празни приказки, които се опитвате да насаждате и през министър Рашков. Нищо не се доказа“, каза Анна Александрова от ГЕРБ.

Екатерина Захариева пък заяви, че са направени скандални предложения, които са очевидно лобистки. „Вие ще носите отговорност. По отношение на организираната престъпност правосъдието няма да стане по-добро“, предупреди депутатът от ГЕРБ-СДС.

Андрей Михайлов от ИТН отбеляза, че „съдбата на съдиите в спецсъда и съдбата на делата са важни. Нашата задача е нито едно от тези производства да не бъде прекратено и да не започне отначало. Нито веднъж не сме изказвали становище, че искаме да гоним и разселваме съдии“.

Атанас Славов от Демократична България пък припомни, че „част от прокурорите в спецпрокуратура са искали СРС срещу българските граждани през 2020 г. „и спецсъдът го разреши“.

В залата е и ресорният министър Надежда Йорданова, която подкрепи думите на Славов: „Има поне пет решения на бюрото за контрол на СРС, които установяват несъобразно подслушване“.

Настимир Ананиев от ПП се обърна към опозицията: „Казвате, че специализираният съд и прокуратура имат успехи – през 2020 г. са подслушвани хиляди граждани с разрешението на спецсъда и по искане на спецпрокуратурата. Аз съм един от тях. Много граждани са разследвани за въоръжен преврат срещу вашата власт. Но никой не е арестуван, защото протестирахме мирно. Няма как да видим резултати, ако главният прокурор Гешев не си подаде оставката“.

Димитър Гочев от „Продължаваме промяната“ пък наблегна на това, че не е вярно, че делата с организираната престъпност ще бъдат прекратени. „Хората, които работят в спецсъда и прокуратурата, ще продължат да работят по борбата с организираната престъпност. Това дали ще потънат делата зависи от хората, които ще работят по тях“, добави той.

Дани Каназирева отбеляза, че „когато статутът на магистратите не е уреден, това рефлектира на делата. Ще има обжалване на актовете на преназначаване“, а колежката ѝ Анна Александрова от ГЕРБ-СДС, добави, че „на правна комисия имаше адвокати, които говореха повече от Министерството на правосъдието“. На което министър Йорданова отговори, че министерството ясно е заявило своето становище.

Атанас Славов от ДБ каза: „Явно колегите от ГЕРБ дори не са чели мотивите на законопроекта и отново повтарят техните тези. Те не са реални. Това беше политически трибунал, защото неудобните на властта трябваше да бъдат там инквизирани. Именно затова тези органи трябваше да бъдат закрити. Ще дишаме по-свободно след днешния ден“.

В пленарната зала трябва да бъде гласувано и решението, с което пътната агенция ще може да заплати 50% от всички финансови задължения по договорите за поддръжка на републиканските пътища. Останалите 50%, които се дължат на строителния бранш, ще бъдат платени след стриктна проверка, каза премиерът Кирил Петков. Пътностроителните фирми вчера протестираха с искане моментално да получат половината от дължимите им средства. Проекторешението предвижда браншът да получи първоначален транш от 600 милиона лева.

vlastta.bg

Facebook Comments Box
Advertisement

Facebook

Календар

септември 2022
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930 
Advertisement