Connect with us

Водещи новини

Обединените арабски емирства се надцениха, амбициите им се оказаха твърде големи

Публикувана

на

Обединените арабски емирства дълго време бяха страната, в която мнозина биха искали да живеят. Но напоследък се замесиха в твърде много конфликти, а това няма да доведе до нищо добро, пише Райнер Херман във ФАЦ.

В Обединените арабски емирства нещата не вървят добре. Малката, но свръхбогата страна в Персийския залив е въвлечена в твърде много конфликти. Ето защо тя официално обяви изтеглянето на военните си части от Йемен. В Либия настъплението на армията на подкрепяния от ОАЕ генерал Хафтар е спряно от месеци, а в Судан тамошните военни така и не успяват да сложат край на протестите.

Тези (и други конфликти) продължават по-дълго, отколкото са си представяли управляващите в Абу Даби, взимайки решението да се намесят. Намесата излиза скъпо, а има и политическа цена: репресиите в страната се увеличават, а популярността на Емирствата във външнополитически план спада.

Те вече не са най-либералните

Основаните през 1971 г. Обединени арабски емирства дълго време бяха страната, в която мнозина от Близкия изток и извън него биха искали да живеят. Тъй като по време на управлението на основателя на държавата шейх Зайед ал-Нахаян Емирствата предлагаха възможности на всички, които не успяваха да ги открият в собствените си страни. ОАЕ бяха най-либералното общество и във вътрешнополитически, и във външнополитически план. Днес обаче управляващите начело с престолонаследника Мохамед бин Зайед Ал-Нахаян искат да заемат ролята на регионален хегемон. А в самата страна репресиите все повече изместват предишната откритост.

За тази промяна, настъпваща бавно в продължение на десетилетия, допринасят три фактора. Първият от тях – екзистенциалната опасност, която управляващите семейства съзряха в иракското нашествие в Кувейт. Оттогава насам Емирствата се впуснаха усилено да се въоръжават, паралелно започна възходът на родения през 1961 г. Мохамед бин Зайед, който по образование е военен пилот. На второ място – даден бе ход на преследването на дълго толерираните „Мюсюлмански братя“, които оспориха династичното управление на Емирствата, след като се представиха успешно на изборите в съседните държави Кувейт и Бахрейн; свободите бяха ограничени още повече. В крайна сметка през 2011 г. настъпи т.нар. „Арабска пролет“ и свалянето на авторитарните владетели-съюзници на управляващите в Абу Даби, предизвика сериозни тревоги и в Емирствата.

Вследствие на това те, на страната на Саудитска Арабия, се превърнаха в основни радетели за запазване на статуквото. Със своите военни и финансови ресурси те станаха лидери на контрареволюцията. Едната им цел бе да предотвратят организирането на избори, а другата – да отстранят ислямистките движения, които биха могли да спечелят на изборите. Въоръжаването на страната – благодарение на доставките от САЩ, Великобритания и Франция – предопредели ключовата позиция на Емирствата в конфликта с Иран.

Емирствата се надцениха

Амбициите обаче се оказаха по-големи от ресурсите. Емирствата се надцениха. В Йемен, където първоначалната цел беше прогонването на проиранските хути и унищожаването на „Мюсюлманските братя“, възприемането на ОАЕ като окупатори накара Абу Даби да изтегли войските си. Новата стратегия е, с помощта на проемиратските милиции, да бъде отделен Южен Йемен, за да се установи контрол над него.

Блокадата на Катар също се провали. Абу Даби я провеждаше дори по-решително от Саудитска Арабия. Но тя само укрепи Катар – както политически, така и икономически. А домакинството на Катар на Световното първенство по футбол през 2022 г. вече не е под съмнение.

Емирствата изсипаха милиарди долари в Египет, за да стабилизират режима на Сиси. Успехът обаче е спорен, тъй като Египет не създава устойчиви работни места за населението, което ежегодно нараства с 2,5 милиона. Освен това репресиите достигнаха безпрецедентно ниво.

Промените няма как да бъдат спрени

Йемен, Либия, Судан, Египет и Катар са само най-важните конфликти, в които са замесени Обединените арабски емирства. Следователно провалът в един или повече от тях ще засегне пряко властта в Абу Даби и може да се окаже пагубен за Емирствата.

Въпреки това Мохамед бин Зайед държи здраво юздите в ръцете си. Заедно със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман той е част от дуото, управляващо арабския свят. Но и Мохамед бин Салман е изтощен. Защото именно по негово нареждане започна войната в Йемен, която се превърна в най-голямата хуманитарна трагедия на настоящето; на неговата съвест тежи убийството на Джамал Хашоги; той е обвинен и в редица нарушения на правата на човека в Саудитска Арабия.

Емирствата вече не са така образцови, колкото бяха някога. Тяхната днешна политика е насочена към спирането на промените, настъпващи в арабския свят. В дългосрочен план те няма как да успеят.

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

ноември 2019
ПВСЧПСН
« окт.  
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930