Проектът е разработен за програмата на НАСА «Авиация, отговорна за околната среда» (АООС), в рамките на която се предвижда към 2025 година САЩ да разполагат със самолет наполовина по-икономичен и много по-тих от сегашните авиолайнери. Компанията «Нортроп Груман произвежда летателни апарати от 1940 г. Не е трудно да се забележи, че концепцията за самолета на бъдещето прилича много на друго, по-ранно творение на компанията – бомбардировача В-2.
Изследванията по програмата АООСР традиционно привличат най-необичайните конструкторски идеи, от интегрален планера до безкрили самолети. Именно в тези неординарни решения е силата на «Нортроп Груман». Машините на Джон Нортроп от 40-те години на ХХ век са първите самолети в САЩ, построени на принципа на «летящото крило». Неговата компания е разработила няколко варианта на такива самолети (както витлови, така и реактивни), най-известният от които е YB-49. В същата посока се работи и за създаване на самолети за гражданската авиация, като се използват преимуществата, демонстрирани от бойните машини. На първо място става дума за отсъствието на фюзелаж и големи плоскости за управление. В «летящото крило» фюзелажът е обединен с крилото в едно цяло. Това позволява значително да се увеличи товарът, който е способен да пренася един самолет, както и разстоянието, което изминава, което бе доказано от бомбардировача В-2.
Очевидно е, че използването на тази схема в гражданската авиация, при същата мощност на двигателите, ще повиши търговското натоварване на самолетите и ще намали разхода на гориво. Освен това шумността на проектирания авиолайнер на «Нортроп Груман» се планира да е на ниво 74,7 Дб, което е доста по-ниско от съвременните самолети.
Трудностите при самолетите тип «летящо крило» са свързани с пилотирането на такъв самолет: самата форма предопределя нестабилност в полета. Но след появата на автопилота, сложните електронни системи за стабилизация във въздуха и съществения прогрес в механизацията на крилото, стана възможна разработката на голям прототип, пригоден за използване в практиката в гражданската авиация.
Прототипът на авиолайнера, построен по схемата «летящо крило», има размах на крилата 230 фута (70 м), което е със 17,4 м повече от бомбардировача В-2. Товарната версия на самолета, която се предлага да бъде използвана като военно-транспортен самолет, ще има размах от 260 фута (почти 80 м), като при него обемът на салона ще бъде по-малък от пътническия модел.
Двигателите, монтирани в самолета, а не на крилото (черта, характерна за «летящото крило »), трябва д анаправят лайнера много по-тих от обикновените самолети.
Обтекаемите форми теоретично трябва да намалят разхода на гориво почти два пъти.
«Летящото крило» няма вертикален стабилизатор на опашката и задкрилки, което води до неустойчивост въвв въздуха. За да елиминира този ефект «Нортроп Груман» традиционно използва мощни средства за механизация на крилото, които действат активно по време на целия полет. Правените от тях постоянни корекции смекчават неустойчивостта, присъща на чистото «летящо крило».
След развитието на електронните системи за курсова устойчивост, В-2, самолет, с тегло до 170 тона, е управляван от един от двамата души екипаж, което е изумително. Американските и руските му конкуренти имат по 4–5 души екипаж (било то Ту-160 или В-52).
Остава да се решат такива проблеми като пасажерските прозорци, подвижните врати и стълби за евакуациця. Вероятно прозорците ще бъдат заменени от външни камери, предаващи изображението на екрани в самолета.
По данни на«Нортроп Груман», емисиите вредни газове на един превозван пътник ще се намалят с до 88%. Друг плюс за пътниците е значително по-голямото вътрешно пространство на „летящото крило”. Достатъчно е да се каже, че ширината на салона ще бъде 24 метра.
vlastta.bg
