„За 39 дни кабинетът е намалил разполагаемата част на фискалния резерв с 95%! Това означава, че държавата има резерви само за един ден напред“ – предупреждава вицепремиерът и министър на икономиката, на транспорта и съобщенията и на държавната администрация в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев чрез анализ, публикуван във в. „24 часа“.
„През април с изненада разбираме, че фискалният резерв от 9.9 милиарда лева в края на февруари е спаднал с повече от половината до 4.76 милиарда към 8 април. От тях към четири и половина са „неприкосновени“ – Сребърният фонд и Фондовете за АЕЦ „Козлодуй“. Остава микроскопичен четвърт милиард. Можем да кажем, че за 39 дни кабинетът е намалил разполагаемата част на фискалния резерв с 95%! Това означава, че държавата има резерви само за един ден напред! Някой мисли ли изобщо за утрешния ден? Резервът се стопи и без да сме започнали рекордните капиталови разходи. А ако започнат?“ – пита той и констатира огромни, неочаквани за него, харчения, отказ от всякакви реформи и популизъм в редица сфери.
„Не съм могъл да предположа с каква скорост ще се спуснем по пързалката надолу. Явно съм подценил възможностите на километража“ – пише Николай Василев.
Според него фискалният резерв трябва да е 15-20 милиарда лева, „за да може да купуваме зърно, горива и други стоки при извънредна ситуация; да посрещнем стотици хиляди бежанци, ако е нужно; да си защитим границите при нужда; да се справим с нова пандемия; да обслужваме дълга си, ако по някакви причини не можем да реализираме нови емисии; да се преборим с неочаквано природно бедствие“.
Той нарича „абсурдно“ оправданието на „Продължаваме промяната“ за стопяването на резерва, което гласи, че той намалял, защото платили пенсии и дълг. „Нали точно така се фалира – плащаш разходи, нямаш приходи и парите свършват“ – възкликва Василев.
„Емисия от 500 милиона лева е малка, а нямаше търсене за цялото количество. Възможно е това да се е случвало и друг път през прехода, но не си спомням такъв пример. Доходността от 2.43% пък щеше да бъде сравнима с тази на рисковата Италия с нейните над 160% съотношение Дълг/БВП. Вторият опит с променени параметри се оказа по-успешен. Но проблемът не е еднократен, а в перспектива. Пазарът отправи предупреждение: „Не ни харесва вашата бюджетна политика и не ви щем дълга“. Чу ли го който трябва?“
Дали правителството е чуло, или не не е ясно, чо „смята да се развихря с поемането на нов дълг“, видно от тригодишната бюджетна прогноза, публикувана на 12 април 2022 г. Тя предвижда до края на мандата дългът да се повиши от около 32 милиарда лева до над 54 милиарда. Значи с около 7 милиарда годишно. „Тъй като с нов дълг трябва да се покриват и старите главници, новите емисии трябва да бъдат 10-15 милиарда годишно“, пише Василев, нарича подобна политика „самоубийствена“ и допълва: „Някои от управляващите с хубави дипломи, но без нито един ден стаж във финансовия сектор, чували ли са за Гърция? Нямам предвид топлите плажове“.
Василев недоумява и какво се случва със заявената от управляващите рекордна събираемост. „Управляващите се радваха на високи приходи поради възстановяването след пандемията миналата година. И решиха, че така ще е всяка година. Но не е. Повтаряха основната си мантра, че имало едни 8 милиарда лева, които се крадат от бюджета на година. Когато спрем тези течове, пари щяло да има за всичко. Спряха ли течовете и къде са тези милиарди?“
Според него решението минималната заплата да не се повишава е „грешка или глупост“ и прогнозира, че „това най-популистко правителство“ ще коригира минималната заплата още през лятото „и много пъти след това“.
Проблем явно има и с планирането. „Само две седмици след актуализацията служебният кабинет поиска нова. Тоест умеем да планираме за две седмици напред“, заключава бившият министър.
Той напомня за деветте милиарда, изхарчени за 9 дни през декември и пита защо няма информация къде са отишли те.
Според него с наложения от парламента мораториум върху цените на тока, водата и парното за домакинствата „намаляваме разходите най-вече на богатите, вместо целенасочено да помогнем на бедните“ и нарича това „перверзно“.
Той отбелязва, че изхарчването на 4,1 милиарда лева само за ток – с което правителството се хвали – „изобщо не е за хвалене“. Те вероятно са 8-9% от БВП. „Дава ги държавата, тоест всички ние. С такива суми можем да строим по два моста над Дунав месечно или по една детска градина на всеки 15 минути. (…) За капак през пролетта правителството източи още от кръвта на държавната енергетика, като прибра от БЕХ над милиард лева предсрочно. Уж за зърно.“
Той се спира и на проблема със зърното.
„Преди месец цените на пшеницата и слънчогледа бяха рекордни и нацията можеше много да спечели от изгоден износ. Правителството незаконно и подмолно, чрез институционален тормоз, спря износа. Цените се сринаха, земеделците вероятно изгубиха почти милиард лева, но държавата още не е купила зърно. Всеки път, когато държавата се прави на по-умен търговец от частния сектор, настъпваме мотиката. Преди четвърт век същата партия управляваше земеделието и направи сходна глупост с пшеницата.“
Финансистът пита защо е приет „огромен бюджет“ без буфери; защо Държавният резерв не е купил зърно, а „натоварваме ту едно, ту друго микроскопично държавно дружество да извърши най-голямата покупка на пшеница в историята на България с пари от енергетиката“, но и досега още не е купено зърното. „Да не би да е защото държавата няма пари?“ – пита Василев. Неговото обяснение за липса на плащания към пътностроителните фирми е същото:
„Първият служебен кабинет преди близо година коментира проблемите с ин-хаус процедурите в сектор „Пътища“. След 11 месеца „анализи“ чак сега ли търсим решение как да постъпим? Доскоро си мислех, че се спират парите за пътища заради боричкания в коалицията и като отмъщение за избора на гуверньор на БНБ. Но тази седмица ми просветна, че просто държавата няма пари. Затова правителството се среща с пътищарите и вместо отдавна да им е превело всичките дължими средства, обещава да им плати част от тях… след две седмици. Дано дотогава събере пари“.
Василев уверява, че макар да критикува бюджетната политика на последните четири кабинета, е готов да подкрепи трудни решения, сред които: съкращения в администрацията; напредък към Еврозоната; успехи външната политика; обединение на университетите; изкарване на БДЖ на печалба и листването му на борсата.
vlastta.bg
