Connect with us

Култура

Никола Гяуров -глас, надарен от Бога (Видео)

Публикувана

на

„Ако певецът има сълзи в очите, те едва ли ще бъдат доловени от публиката. Но ако сълзите са в гласа му, неизбежно ще преминат в гърлата на хората от залата“, вярва приживе именитият наш бас Николай Гяуров (1929-2004). Е, така се случва, че неговият път минава най-напред не през сълзи, а през очистителния смях на публиката. Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини е първата му професионална изява на софийската оперна сцена. Той е на 27 години, когато дебютира като смешноватия старик хитрец, маскиран като Божи служител. Току-що е спечелил големите награди на конкурси във Варшава и Париж.

Оркестрантите в София се надигат от пултовете си по време на репетициите, за да видят добре младия артист, чийто глас ги е пленил. „Тя избухва като бомба“, пее прочутата „Ария на клеветата“ мощният глас. И неговата собствена премиера е със същия ефект. Всяко появяване на младия бас на сцената потъва в овации и викове „бис“. Още през следващата година той е ангажиран в трупата на Московския „Болшой“.

Николай Гяуров е един от тримата велики оперни баси заедно с Фьодор Шаляпин и Борис Христов. Мнозина го определят за най-големия бас на XX век.
Навсякъде, където е пял, събира огромни тълпи от почитатели.

Висок метър и осемдесет, с лице на древен жрец, светли очи и царствена осанка, притежаващ мощен и красив глас. Великият оперен бас се ражда на днешната дата 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на  Велинград.

Домът на Мариана и Георги Гяурови е на малка уличка, а детството на Николай е като на много родопчани в онези години – от безпаметни игри до тежък труд за прехраната. В гимназията бъдещият легендарен певец работи в местната дъскорезница, за да припечелва за учебна такса. Пеенето е в кръвта му – баща му бил псалт в местната черква, където малкият слушал православните песнопения. Споменавал е по-късно в интервюта, че на 7 годинки изпълнявал „На хубавия син Дунав“ от Щраус, дори „с колоратури“. Свирел на устна хармоничка, после на кларнет и тромбон в училищния оркестър, учил цигулка. На местната читалищна сцена е и първата роля на Николай Гяуров – Каварадоси в „Тоска“ на Сарду – пиесата, не операта. В казармата му лепват прякора Капитана – много харесвали изпълнението му на песента от Дунаевски към филма „Децата на капитан Грант“. На един фестивал на армейската самодейност пее соло в кантата, а шефът на журито, слепият наш композитор Петко Стайнов му казва: „Ако учите, можете да направите световна кариера.“

„Като чувам да се носи по четирите посоки на ефира този мощен родопски бас – възкликва десетилетия по-късно друг именит родопчанин, писателят Николай Хайтов, – аз винаги имам чувството, че това е гласът на превъплътения Орфей и ей сегичка зверовете ще дотърчат

да му заближат ръцете и му легнат в краката…“

Първият му преподавател в Консерваторията е проф. Христо Бръмбаров. През 1946-а Гяуров го гледа като Скарпия в „Тоска“ и е така запленен, че

 

Звездната му кариера започва през 1955 г., когато печели Голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж.

Дебютът му на сцената на Софийската опера и балет е с ролята на Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини през 1955 г.

Животът му се променя напълно след 20 февруари 1960 г., когато дебютира на сцената на Миланската „Ла Скала“ в ролята на Варлаам в операта „Борис Годунов“.  В тази постановка съдбата го среща с още двама български певци – Борис Христов, по това време водещ бас на „Ла Скала“ като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца (тенор).

Поканата идва от тогавашния директор на „Ла Скала“ Франческо Сичилиани, който го забелязва по време на участието му във „Фауст“ от Гуно в Театро Комунале в Болоня. Италианският маестро изпраща телеграма на Гяуров и му предлага в първите спектакли да изпълни ролята на Варлаам, а след тях и главната роля. Българският бас се съгласява за Варлаам, но отказва Борис Годунов,  защото я смята твърде трудна за още неукрепналия си глас. На сцената на Миланската „Ла Скала“, Николай Гяуров участва в четири постановки на „Борис Годунов“ само в ролята на Варлаам, но никога като Борис Годунов. За първи път изпява цар Борис на Залцбургския фестивал през 1965 г., под диригентската палка на знаменития Херберт фон Караян. Но изпълнява с огромен успех ролята на Борис Годунов във всички големи оперни театри в света.

За няколко десетилетия Гяуров се превръща в постоянен водещ бас на Миланската „Ла Скала“, където публиката го почита почти като бог. Пее с огромен успех във виенската Щатсопера, нюйорската Метрополитън опера, лондонската Ковънт Гардън, парижката Гранд Опера, московския Болшой театър и много други.

По време на своята 50-годишна певческа кариера си партнира с много от най-известните звезди на операта, сред които: Мария Калас, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Гена Димитрова, Никола Гюзелев и др.

Огромен успех му носят ролите на Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Филип Втори и Великият инквизитор в „Дон Карлос“ от Верди, моцартовия Дон Жуан, Борис Годунов и други.

Страсти извън сцената

Гяуров не е само отличникът от големите оперни сцени. Приятели го описват като страстен рибар. Запален е и по тениса, по фотографията.

Първата съпруга на певеца Златина Мишакова е надеждна пианистка, носителка на златен медал като него от Петия световен младежки фестивал във Варшава през 1955 г. Музиканти твърдят, че се е отказала от звездна солова кариера, за да бъде негова корепетиторка и партньор в концертните му участия. Семейната двойка е заедно 2 десетилетия – от 1955 до средата на 70-те години. От брака им се раждат синът Владимир и дъщерята Елена.

Втората му любов – Мирела Френи, най-напред е сценичен партньор на Гяуров, а през 70-те години вече са семейна двойка. Тя дебютира на сцената в родната Модена – в града, който става втори дом за нашия певец до смъртта му и го прави свой почетен гражданин. Съседи са им Кабаиванска и
Павароти. И двамата са любимци на Караян, работят с едни и същи големи режисьори, близо 3 десетилетия обикалят света в общи турнета. Смятани са за единствената в света звездна двойка в операта. В един и същи ден през май 1992-ра в Париж двамата получават новоучредената награда „Караян“, а във Франция кръщават на техните имена влакови композиции между Париж и Лондон.

С тяхна изява в Париж през 1984 г. е свързан и големият световен дебют като диригент на Владимир Гяуров. Под неговата палка днес свирят елитни
оркестри по света, за последно дирижира концерт в зала „България“ преди 2 месеца. Дъщерята Елена пък е отдадена на актьорската професия и живее в Швейцария. Актьор е и внукът на великия певец – Мартин Гяуров, една от младите надежди на театър „София“. А два български площада – в София и в родния Велинград прославят името на Николай Гяуров.

vlastta.bg

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *