Световноизвестният режисьор Бернардо Бертолучи почина на 77-годишна възраст след дълга битка с коварно онкологично заболяване.
Известният с филми като „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Малкият Буда“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и „Аз и ти“ режисьор бе прикрепен към инвалидна количка повече от десетилетие, след като през 2003 претърпява неуспешна операция на дискова херния, която го оставя неспособен да се движи самостоятелно.
В кариерата си, която се простира назад до 60-те години, Бертолучи се превръща в ключова фигура на изключителната италианска нова вълна в киното наред с Микеланджело Антониони, Федерико Фелини и Пиер-Паоло Пазолини. В същото време той прави и изключителен пробив в Холивуд, след като през 1987 г. „Последният император“ му носи девет награди „Оскар“, сред които за най-добър филм и най-добър режисьор.
Бертолучи е роден в Парма през 1940 г. в семейство на поет и учителка и бива отгледан в атмосфера, изпълнена с артистичност и литература. Баща му Атилио е приятел с Пиер-Паоло Пазолини, който тогава е писател и поет. Той наема 20-годишния Бертолучи като асистент във филмовия му дебют от 1961 г. „Безделник“ (Accattone). След това Пазолини му помага, като го препоръчва като сценарист за „Сухата кумица“ (La Commare Secca), който се превръща в режисьорския дебют на Бертолучи през 1962 г..
Той продължава да съдейства в кино с идеи и като сценарист. Едно от най-известните му сценарни участия е известният „спагети уестърн“ на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад“ от 1968 г. с Чарлс Бронсън, Хенри Фонда и Клаудия Кардинале.
Режисьорската му кариера продължава със заглавия като „Преди революцията“ (1964) – разказ за любовната афера на студент марксист с неговата леля, както и с възействащия „Конформистът“ (1970), с които демонстрира и част от своите радикални леви убеждения. „Живеех в нещо като сън от комунизъм“, казва по-късно Бертолучи.
Вижте видеото от „Последният император“
vlastta.bg
