Най-известните съвременни политически убийства чрез отрова /снимки/

Още от древни времена отравянето е било един от най-любимите методи на политическите противници, като така са загинали много исторически личности, а за други историците все още спорят. Едно от последните най-шокиращи случаи на отравяне бе убийството на Ким Чен-нам, прокудения полубрат на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, в чието лице бе хвърлен невротоксичния агент VX, докато е чакал за полет на международното летище в Куала Лумпур.

Ким Чен-нам

Методите, изборът на отрова и финалните резултати може да са много различни, но ето пет известни отравяния или опити за отравяне.

Случаят „Скрипал“

Пенсионираният руски двоен агент Сергей Скрипал водеше сравнително мирен живот в английския град Солсбъри, когато той бе посетен от дъщеря си Юлия и двамата бяха изложени на невротоксичен агент, известен като „Новичок“. Те бяха открити да лежат в безсъзнание на пейка в парка през март миналата година.

Юлия и Сергей Скрипал

Великобритания обвини руското правителство за опита за убийството на Скрипал, с мотив възмездие за работата му с европейските разузнавателни агенции. Обвиненията бяха отречени от Москва. Лондон посочи двама руснаци като заподозрени за атаката и разследващата група Белингкат съобщи, че те са служители на руското разузнаване.

Отровен чай за трима

Друга атака включваща бивш руски агент се случи през ноември 2006 г., когато Александър Литвиненко се срещна с двама руснаци за чай в лондонски хотел, за да обсъдят потенциална бъдеща бизнес възможност. 43-годишният Литвиненко се е почувствал лошо веднага след това и се разбира, че е пиел чай, смесен полонии-210 – рядък и скъп радиоактивен изотоп, произвеждан в Русия.

Александър Литвиненко преди и след отравянето

Бившият руски агент почина след три агонизиращи седмици и бе погребан в Северен Лондон в оловно-облицован ковчег, за да се предотврати изтичането на радиоактивен материал. Британското разследване откри, че руския президент Владимир Путин „най-вероятно е разрешил“ убийството на бившия шпионин  – нещо, което Москва отхвърля и го определя като „шега“. Убийството на Литвиненко получи сериозен обществен отзвук във Великобритания, след като радиоактивни следи бяха открити в множество места около Лондон, като медиите заявиха, че това е първият случай на „ядрен тероризъм“.

Българският чадър

През 1978 г. по време на Студената война, българският дисидент Георги Марков е чакал автобуса си, за да отиде на работа в Би Би Си. Той усеща удар в бедрото си. Обръща се и вижда мъж, която го е ударил с чадъра си. Три дни по-късно Марков умира, убит от това, което според мнозина е било отровна стреличка, пълна с рицин и изстреляна от чадъра.

Георги Марков

При аутопсията става ясно, че всъщност е бил убит от малка сачма, съдържаща 0.2 милиграма рицин. Рицинът е 6 000 пъти по-мощен от цианида и частица, не по-голяма от зрънце сол, е достатъчна за фатални резултати. Случаят така и не е бил решен.

Обезобразяване с диоксин

Виктор Юшченко се кандидатира за президент на Украйна. През септември 2004 г., в разгара на политическата битка срещу предизборната кампания на промосковския кандидат Виктор Янукович, се разболява сериозно.

Виктор Юшченко преди и след отравянето с диоксин

Месеци на тестове в австрийска клиника показаха, че той е бил изложен на голямо количество диоксин, като докторите са му казали, че нивата на това вещество в организма му са били 1 000 пъти над нормата. Това се отрази на външния му вид. По-късно той твърди, че смята, че диоксина идва от руска фабрика.

Палестинското отравяне

Представящи се за канадски туристи агенти на израелските сили за сигурност инжектират мистериозна отрова в ухото на Калед Машал, който по това време е ръководител на „Хамас“, на улицата в йорданската столица Аман.

Калед Машал

Калед Машал Машал изпада в кома, а полицията залавя двама от израелците и бесният владетел на Йордания крал Хюсеин казва, че ако Израел иска да види отново агентите си, трябва да даде антидота. Израелският премиер в крайна сметка дава антидота и освобождава от затвора духовния лидер на „Хамас“ – Шейх Ахмад Ясин.