Connect with us

България

Надпревара във въоръжаването на Балканите

Публикувана

на

В Югоизточна Европа купуват оръжие, както никога досега. А Русия продължава да се меси и така допълнително увеличава потенциала за конфликт пред вратите на ЕС, пише Борис Калноки в германския вестник “Ди Велт”.

    

На 26 юли Румъния съобщи, че е спряла на Дунава конвой с руска военна техника за Сърбия – десет използвани, но модернизирани бронирани машини от вида БРДМ-2. Това бе само част от един необичаен подарък за Сърбия, включващ 30 танка и още толкова бронирани автомобила – подарък от руския народ за сръбския.

Румъния блокира доставката заради санкциите на Европейския съюз срещу Русия, наложени заради анексията на Крим. След което руснаците изпратиха машините в Сърбия по въздушен път през Унгария, чийто премиер Виктор Орбан винаги се е стремил към поддържането на добри отношения с руския президент Путин. На 29 юли сръбският президент Александър Вучич специално благодари на Путин за приноса му в „увеличаването на бойната мощ на сръбските въоръжени сили“.

Новината само потвърди амбициите на Сърбия да модернизира войската си и да изгради своя мощна отбранителна индустрия, разчитайки на Русия, което е много опасно, пише Борис Калноки в „Ди Велт“. Тъй като – от една страна – Русия вече демонстрира в Украйна желанието си за увеличаване на сферата си на влияние чрез военна сила. От друга – съобщението на сръбското правителство, че би нападнало Косово в случай, че страната създаде своя собствена армия, звучи крайно заплашително. Решението за създаване на косовска армия бе взето миналия декември от парламента в Прищина – не на последно място, защото и Сърбия се въоръжава, припомня Борис Калноки.

Страните от НАТО – в единен строй

Процесът е част от общото въоръжаване на Източна Европа. Най-вече новите членки на Европейския съюз, от Полша и Унгария до България, бързат да  модернизират своите безнадеждно остарели арсенали от съветски тип. Тези страни са и членки на НАТО. И купуват новите си оръжия, спазвайки финия политически баланс между САЩ и ЕС. Полша, например, масово увеличава военните си разходи и е една от малкото страни-членки на НАТО, чиито разходи за отбрана вече са достигнали договорените със САЩ два процента от брутния вътрешен продукт (БВП). И не е само това – до 2030-а година Варшава иска да надхвърли тази цифра и да похарчи 2,5 процента от своя БВП за въоръжение, най-вече за закупуването на супермодерните и изключително скъпи американски изтребители F-35.

 

Унгария също обмисля закупуването на F-35 и смята отново да увеличи военния си бюджет за следващата година с 20 процента. Сред унгарските предпочитания са германските танкове “Леопард” и хеликоптерите “Еърбъс”. И Румъния е увеличила разходите си за отбрана: само през 2017-а ги удвои от два на четири милиарда долара. Хърватия иска да купи американски изтребители F-16 възможно най-скоро, за да замени остарелите МиГ-21. Всичко това означава укрепване на НАТО в региона, подчертава Калноки, така че противопоставянето на Русия не е изненадващо.

Сърбия разчита на Русия и на Беларус

Тъй като сърбите са икономически по-слаби от членовете на ЕС в региона, Москва ги снабдява с оръжие: освен споменатите по-горе танкове, Сърбия получи като подарък и шест бомбардировача от типа МиГ-29, Беларус изпрати още осем. Щом приключи модернизацията на самолетите, Сърбия ще се превърне в най-голямата военновъздушна сила в региона.

Самолетите и танковете са подаръци, но и те струват пари: по съобщения на медиите Белград ще трябва да плати 185 милиона долара за модернизацията на самолетите. А след тях – и за системите за противовъздушна отбрана „Бук“.

От страните от бивша Югославия Сърбия харчи най-много пари за въоръжение – 731 милиона долара през 2017-а година. Албания е на второ място със 168 милиона долара. Ако се отчетат и плановете на Косово да похарчи 98 милиона долара през следващата година за планираната си армия (от 5000 войници), албанският фактор би натежал доста силно във военния баланс на Балканите, прогнозира Борис Калноки.

Размяна на територии?

Новата надпревара във въоръжаването е преплетена с политически аргументи. Албания и Косово са сключили митнически съюз и икономически се развиват заедно. В Сърбия това се разглежда като опит да се създаде „Велика Албания“ – термин, с който албанското правителство обича да провокира. От една страна, за да упражнява натиск върху ЕС за ускоряване на процеса на присъединяване, от друга – защото острата реторика винаги се възприема добре от аудиторията в страната.

Освен това все още съществува идеята на сръбския президент Вучич и на косовския Хашим Тачи да разрешат конфликта в Косово чрез размяна на територии. Това на свой ред би могло да доведе до  ефекта на доминото – като например разцепление на Босна чрез присъединяването на нейната хърватска и сръбска част към съответната родина-майка. Или дори до разцепление на Македония, където живеят много албанци.

ЕС се опитва да смекчи този дебат, именно защото подобни идеи имат голям потенциал за конфликти. В момента темата вече не е на дневен ред. САЩ обаче изглежда биха възприели размяната на територии, ако това би довело до стабилност в дългосрочен план. Едно е сигурно – колкото повече се въоръжават страните, толкова по-опасни стават политическите конфликти в региона, заключава Борис Калноки в „Ди Велт“.

Facebook Comments
Реклама
Коментирай

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *