За православните християни от днес започва Великденският пост, който завършва в навечерието на Пасхалното възкресение. Въздържанието има за цел да закали волята и да преведе вярващия към победата над духа и плътта.
Великият пост е най-строг и най-продължителен. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
През целия пост риба се разрешава два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица), и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки. Венчавките са забранени до 10 април.
По традиция през първите пет дни на първата седмица на Великия пост, както и през последната седмица преди Великден, се пази строг пост на растителна храна без олио.
На Разпети петък преди празника не се яде нищо или се приемат само хляб и вода.
Постът е личен и доброволен акт, при който духовната страна е много по-силна и значима.
Така че ако ограничавате само тялото си от храни, но не мислите за покаяние и пречистване на душата, постът в никакъв случай не е пълен.
От чисто здравословна гледна точка се препоръчва освен храненето с разнообразни растителни храни да се внимава с режима на сън и да се прекарва повече време на слънце.
vlastta.bg
