Connect with us

България

На 96 години си отиде големият Франко Дзефирели/СНИМКИ/

Публикувана

на

Франко Дзефирели ( роден Джанфранко Корси) е италиански актьор, режисьор, продуцент, сценарист.

Носител на наградата на БАФТА, 2 пъти завоювал наградата „Еми“, 5 пъти – наградата „Давид ди Донатело“, номиниран 2 пъти за награда „Оскар“. Член е на италианския Сенат от 1994 до 2001 година.

Дебютира като режисьор с филма „Укротяване на опърничавата“ (1967), комедия с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Популярен го прави филма „Ромео и Жулиета“ (1968). Дзефирели е заснел над 30 игрални и телевизионни филма, които предизвикват голям обществен интерес като „Хамлет“ (1990) с Мел Гибсън в главната роля, „Ромео и Жулиета“, „Отело“, „Чай с Мусолини“ (1999), „Калас завинаги“ (2002).

Поставил е над 100 опери. Работил е с такива прочути оперни певци и актьори като Пласидо Доминго, Мария Калас, Елена Образцова, Гена Димитрова, Лучано Павароти, Лорънс Оливие, Марчело Мастрояни, Мел Гибсън, Джуди Денч, Майкъл Йорк, Елизабет Тейлър.

„ТРАВИАТА“ НА ДЗЕФИРЕЛИ

https://drugotokino.bg/sites/default/files/(1)%20%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B0%20(1983).jpg

През 1982 г. Пласидо Доминго изпълнява блестящо ролята на Алфредо във филма-опера „ТРАВИАТА“, който с право е смятан за един от малкото шедьоври в този труден жанр. И то не само защото е най-скъпоструващата и най-мащабната оперна екранизация в историята на киното, за която са привлечени хорът и оркестърът на „Метрополитен опера“ и най-големите вокалисти на оперното изкуство в онези години. Забележително е, че създателите на филма успяват да го опазят от излишествата и художествената безвкусица, изобилстващи в други подобни суперпродукции и да съчетаят оперната монументалност с въздействаща кинематографична динамика.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/(2)%20%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0%20%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%81%20%D0%B2%20%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%20%D0%94%D0%B7%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8.jpg

Сполучливи опити за обединяване на операта и киното са правени и от други, но са много малко режисьорите като Франко Дзефирели, на които се е удавало да пренесат толкова убедително на екрана опера от нивото на „Травиата“. Известно е, че първоначално италианският режисьор, който нееднократно преди това е поставял безсмъртната творба на Верди на сцената, е възнамерявал да екранизира не самата опера, а нейния литературен първоизточник. Но след като е изпреварен от своя колега Мауро Болонини, заснел през 1981 г. филма „Истинската история на дамата с камелиите“, решава да направи по-трудното – филм-опера, в който да представи легендарните оперни персонажи като живи хора, способни да страдат и да се радват като всички смъртни.
Мощната вердиевска тема за тържеството на вътрешно свободната, разкрепостена личност, прозвучава в неговата „Травиата“ с покоряваща сила и дълбок лиризъм. Ето защо Франко Дзефирели принадлежи към онези режисьори, за които се смята, че са успели да съединят операта и киното в неразчленима сплав, наречена с филм-опера или киноопера.

https://drugotokino.bg/sites/default/files/2_ROMEO.jpg

През 1968 година светът на киното бе изненадан от поредния прекрасен филм за Ромео и Жулиета, създаден със съвместните усилия на Англия и Италия. Неговият режисьор – Франко Дзефирели рискува, решавайки да се придържа плътно до литературния оригинал по отношение на кастинга на актьорите. И вместо на филмови звезди поверява главните роли на двама тийнеджъри – Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, които са съответно на 16 и 17 години по време на снимките на филма.

Младите и очарователни актьори пленяват зрителите по целия свят със своето искрено и спонтанно изпълнение, присъщо на годините им. А музиката на Нино Рота има огромно значение за цялостното въздействие на творбата върху зрителите. Нейният създател, който е сред най-добрите композитори в историята на киното, известен с работата си и върху много от филмите на Фелини и Копола („Кръстникът“), достига може би именно с този филм своя връх.

Критиците с основание определят „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели като най-добрата екранизация на едноименната творба на Шекспир.

След премиерата си в Лондон на 4 март 1968 г. филмът започва триумфалното си шествие по света. Показван е и в България, въпреки ограничения внос на западни кинопродукции през онези години. Посрещнат е с огромен интерес в САЩ, където носи на Paramount Pictures $38 млн. приходи.
На следващата година се състезава за „Оскар“ в четири категории: най-добър филм, най-добър режисьор (Франко Дзефирели), оператор (Паскуалино де Сантис) и костюми (Данило Донати), като престижната награда получават само последните двама.
https://drugotokino.bg/sites/default/files/532851_326046457463890_565820417_n.jpg

Прекрасните Ленард Уайтинг (Ромео) и Оливия Хъси (Жулиета) са отличени малко по-рано със „Златен глобус“ като най-обещаващи млади актьори. Но за съжаление, очакванията за блестящи кариери на двамата не се оправдават. Особено що се отнася до Ленърд Уайтинг, който впоследствие се снима без успех в още няколко филма и телевизионни сериали и прекратява кариерата си някъде към началото на 90-те години.
Оливия Хъси продължава да се появява на екрана и до днес, но единствената й значима роля след Жулиета е тази на Дева Мария в „Исус от Назарет“, която дължи също на италианския режисьор Франко Дзефирели.

Facebook Comments Box
Реклама
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Advertisement

Facebook

Календар

декември 2021
ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
Advertisement