Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война, избухва на 5 юни и приключва на 10 юни. Тя се води между Израел и арабските съседки Египет, Йордания и Сирия.

От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване.

Отношенията между Израел и съседите така и не се нормализират след Арабско-израелската война от 1948 г. През 1956 г. Израел нахлува в египетската част на Синай, като една от целите е отварянето на Тиранския проток, който е блокиран от Египет през 1950 г. Впоследствие Израел е принуден да се оттегли, но печели гаранция, че Тиранският проток ще бъде отворен. Въпреки че на границата се разполагат международни войски, така и не се стига до договор за демилитаризация.

Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян -тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г., и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване. От друга страна, войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г.

Войната е блестящ военен успех за Израел. Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като израелската авиация достига чак до Луксор и Ран Банас. Египетските танкови сили са разгромени в Синайския полуостров, а на 7 юни израелците достигат и Суецкия канал. Целият западен бряг на р. Йордан е окупиран за един ден – също на 7 юни. Израелската армия овладява Голанските възвишения, завзема гр. Кунейтра и Източен Йерусалим, и прониква на повече от 40 км навътре в Сирия.

На 11 юни е подписано примирие. Дипломатически отношения между страните във войната се установяват едва през 1991 г.