Православната църка отбелязва Неделя Месопустна (Месни заговезни). Датата на празника се мени, като винаги е в неделя – 8 седмици преди Великден.
Името на днешния празник идва от това, че е последният ден преди постите, в който на трапезата се слага месо. В седмицата след Месни заговелки се яде извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират, да пеят и играят хора. До Великден следват хранителни и духовни пости.
Днес се приготвя баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица се палят огньове и пак за здраве се прескачат, а после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Някъде e разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.
vlastta.bg
